2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
гр. София, 04.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 26 октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 632 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на И. Д. М. действащ като Е. М.”- гр. П. срещу определение № 704 от 19.05.2010 г. по ч.гр.д. №523/10 на П.ски апелативен съд, с което е отменено определение на ПОС по молба за допускане на обезпечение по чл.390 ал.1 от ГПК чрез овластяване по реда и на основание чл.134 ал.3 от ЗЗД на молителя да извърши действия по вписването от името на длъжника „М.. П. в АП-Имотен регистър апорт на недвижим имот и е отхвърлена молбата по чл.390 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима – подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК.
Цитираните процесуални разпоредби очертават кръга на актовете срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определение, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че обжалваното определение не попада в категорията на тези актове подлежащи на касационно обжалване. В тази насока е изричната задължителна практика на ВКС: ТР №1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010, която постановява, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване, доколкото не отговоря на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с оглед привременния характер на обезпечителната мярка и нейния непреграждащ развитието на процеса ефект.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна касационна жалба определение е съдебен акт , който не подлежи на касационно обжалване и следователно жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на пълномощника на И. Д. М. действащ като Е. М.”- гр. П. срещу определение № 704 от 19.05.2010 г. по ч.гр.д. №523/10 на П.ски апелативен съд, с което е отменено определение на ПОС по молба за допускане на обезпечение по чл.390 ал.1 от ГПК чрез овластяване по реда и на основание чл.134 ал.3 от ЗЗД на И. Д. М. действащ като Е. М.”- гр. П. да извърши действия по вписването от името на „М. в АП-Имотен регистър –гр.П. апорт на недвижим имот и е отхвърлена молбата .
. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.