О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732.
гр. София, 15.11.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осми ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Б. Балевски търговско дело №498/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение от 12.01.2011 г. на Кюстендилски окръжен съд по т.д. №673/2010 г. , с което е потвърдено решение № 349/29.06.2010 г. на Кюстендилския районен съд. по гр.д. № 19/2010 г., с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр. В. сумата от 11 734,98 лева ведно със законната лихва от 30.06.2009 г. до окончателното плащане – авансово платена част от цената по договор за доставка, който в последствие е развален от ищеца, поради виновно неизпълнение от страна на доставчика-касатор. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по отношение на правните въпроси от значение за спора са налице основанията за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, , т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в отговора на касационната жалба в насока липса на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за доставка и продажба на хидравлична пресножица с посочения модел от страна на [фирма] на [фирма] , чрез получаване от последния на офертата от 02.07.2008 г., изготвена от насрещната страна.. Съгласно така постигнатите уговорки, ответникът-касатор е следвало да достави машината до 25.10.2008 г. франко базата на купувача в [населено място]. Не се спори, че така поетото задължение не е изпълнено от страна на ответника. От своя страна купувачът е заплатил авансово процесната сума като част от цялата дължима цена, за което е издадена на 16.07.2008 г. и приетата по делото фактура . Остатъкът от цената е следвало да се заплати от страна на купувача в тридневен срок от уведомлението, че машината е готова за товарене и транспортиране. От показанията на разпитания свидетел не се установява по категоричен начин уведомяването на купувача, нито изобщо кога точно е станало това. Съдът е приел, че е налице неизпълнение от страна на доставчика на така поетото срочно задължение, което е основание за развалянето на договора от страна на купувача, съгласно чл.87 ал.2 ЗЗД, което е сторено с писмо връчено препоръчано с обратна разписка на ответника на 12.02.2009 г.. При това положение от страна на ответника, съгласно чл.55 ал.1, пр.3 от ЗЗД се дължи връщането на авансово платената част от цената в размер на исковата сума като получена на отпаднало основание: развален, поради виновно неизпълнение двустранен договор.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора: може ли да се приеме, че платената преди сключването на договора сума е авансово платена цена по него и следва ли купувачът преди да развали договора да даде срок за неговото реално изпълнение, съгласно чл.87 ал.1 от ЗЗД.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Предвид очертаните критерии от ВКС ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост и качеството обуславящ изхода на спора на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че сочените два въпроса нямат това качество. Първият от тях изобщо е несъотносим към конкретните факти, тъй като не се и доказва, че плащането предхожда сключването на самия договор, а и не е обуславящ изхода на спора, тъй като нито е повдиган от страните пред инстанциите по същество на спора, нито въззивният съд го е обсъждал и взел в предвид при произнасянето си. По отношение на втория въпрос: следва ли купувачът преди да развали договора да даде срок за неговото реално изпълнение, съгласно чл.87 ал.1 от ЗЗД, той е несъотносим към спорния предмет, доколкото самото задължение, чието неизпълнение е основание за разваляне на договора е било обвързано с краен срок за изпълнение, който предхожда с месеци самото разваляне с едностранно волеизявление на насрещна страна и който срок не се спори, че не е спазен. Следователно така формулираните правни въпроси не са едновременно съотносими към предмета на спора по конкретното делото и от значение за изхода на спора , т.е. за формиране решаващата воля на съда. За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Ето защо липсва първият елемент от състава на процесуалното право на допускане до касация: наличие на сочен от страната обуславящ изхода на спора правен въпрос.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.01.2011 г. на Кюстендилски окръжен съд по т.д. №673/2010 г. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.