4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
гр. София, 29.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОНКА ЙОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 485 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. И. от [населено място] срещу определение № 69 от 10.05.2011г. по ч. гр. дело № 127/2011г. на Великотърновски апелативен съд, ГО, с което е потвърдено определение № 207/01.04.2011г. по т. дело № 68/2011г. на Плевенски окръжен съд, търговско отделение, с което е оставена без уважение молбата на Д. В. И. за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса 54 200 лв., както и за освобождаване от разноски за производството.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението поради незаконосъобразност и необоснованост. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 211/18.05.2010г. по ч. гр. д. № 207/2010г., ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 560/28.09.2005г. по ч. гр. д. № 403/2005г., ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 377/15.08.2007г. по гр. д. № 1097/2007г., ВКС, ІV г. о., определение № 1048/30.12.2004г. по ч. гр. д. № 754/2004г., ВКС, ІV г. о., определение № 462/20.12.2008г. по т. д. № 416/2008г., ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 180/21.10.2009г. по гр. д. № 1225/2009г., ВКС, ГК, ІІІ г. о.: следва ли при преценка наличие основанията за освобождаване от държавна такса да бъде взет предвид размера на дължимата държавна такса и да бъде съпоставен с установения размер на дохода на ищеца, както и да бъдат взети предвид имуществата, от които ищецът не може да извлича граждански плодове, съществуващото имотно състояние на ищеца или това, което би могло да бъде при друго развитие на обстоятелствата в миналото, участието на ищеца като съдружник в търговско дружество или размера на разпределения дивидент в дружеството, имуществата, собственост на търговски дружества, в които ищецът е съдружник или само такива, собственост на самото физическо лице.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че липсват предпоставките за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса, и за да стигне до този извод е установил, че ищецът е пенсионер на 53 г., получава месечна пенсия в размер 650 лв., съпругата му работи и получава месечно възнаграждение в размер 650 лв., издържа двете си деца – непълнолетен син и дъщеря студентка, притежава два недвижими имота, участва като съдружник в [фирма] с предмет на дейност авиационни услуги, авио – химическа работа в страната и чужбина и др., подробно посочени в предмета на дейност на дружеството, част от търговското предприятие на [фирма] е продадена за сумата 50 000 лв., като в същото време в подадената декларация обстоятелствата относно участието в друго търговско дружество не са посочени, както и не са отразени влогове, вземания и доходите от извършваната търговска дейност. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че при наличието на данни за осъществяваната от ищеца търговска дейност без доказателства за получаваните средства от дейността няма основание за освобождаване от държавна такса и разноски по делото. При конкретната преценка на финансовите възможности на ищеца съдът е заключил, че същия не е социално слабо физическо лице, и като е взел предвид недекларирането на всички обстоятелства, свързани с имущественото състояние, е потвърдил определението на Плевенски окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложените от частния жалбоподател доводи и данните по делото релевантните за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси се отнасят до предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и необходимостта от извършване на преценка доколко материалното състояние на заявителя, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане.
По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В конкретния случай въззивният съд е съобразил размера на дължимата държавна такса, обсъдил е представените доказателства, посочените данни в декларацията и като е отчел и обстоятелството, че ищецът не е декларирал обстоятелства, които са от значение за установяване на имущественото му състояние /във връзка с участието му в [фирма], на което дружество дейността не е прекратена/, е постановил обжалвания съдебен акт, като не се е отклонил от трайноустановената съдебна практика.
Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не е налице. Позоваването на противоречие с определение № 211/18.05.2010г. по ч. гр. д. № 207/2010г., ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 560/28.09.2005г. по ч. гр. д. № 403/2005г., ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 377/15.08.2007г. по гр. д. № 1097/2007г., ВКС, ІV г. о., определение № 1048/30.12.2004г. по ч. гр. д. № 754/2004г., ВКС, ІV г. о., определение № 462/20.12.2008г. по т. д. № 416/2008г., ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 180/21.10.2009г. по гр. д. № 1225/2009г., ВКС, ГК, ІІІ г. о. е неоснователно, тъй като при произнасяне по искане за освобождаване от държавна такса и разноски на лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, съдът се ръководи от критериите по чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК, като извършва преценката въз основа на представените конкретно по всяко отделно дело различни доказателства. Различният изход по делата е обусловен от различните данни и различното имуществено състояние на ищците.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Велико Т..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 69 от 10.05.2011г. по ч. гр. дело № 127/2011г. на Апелативен съд Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.