1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
гр. София, 29.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОНКА ЙОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 456 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Федерация за приятелство с народите на Русия и О.”, [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Н. Д. срещу определение № 85 от 24.01.2011г. по т. дело № 99/2010г. на Софийски апелативен съд, търговска колегия, 3 състав, с което е потвърдено определението /„решение”/ от 30.04.2010г. по ф. дело № 308/2006г. на Софийски градски съд, ФО, с което е прекратено като недопустимо производството по предявените от Сдружение „Федерация за приятелство с народите на Русия и О.”, [населено място] против Сдружение „Дружество на руските граждани в Република България”, [фирма] и [фирма] за установяване порок във вписването, извършено с решение от 01.12.1997г. по ф. Дело № 2884/1997г. на СГС, ФО.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси за правния интерес в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ВКС, ОСГК, и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1/ задължен ли е въззивният съд да отчете действието на регистърното решение при произнасянето си по въпроса за наличие на правен интерес от установителните искове по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./;
2/ конститутивното действие на регистърното решение от 11.12.1997г. по ф. дело № 2884/1997г. на СГС, ФО в частта относно състава на Управителния съвет и лицата, които имат право да представляват „Сдружение на руските граждани в България”, отразява ли се на резултата от преценката за наличието на правен интерес от провеждане на установителните искове по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ във връзка с чл. 97, ал. 1 и ал. 3 ГПК /отм./;
3/ дали наличието на висящ спор за собственост между ищеца и ответниците обуславя наличието на правен интерес;
4/ допустим ли е иска по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен от трето за регистърното производство лице при евентуален правен интерес.
Ответникът Сдружение „Дружество на руските граждани в Република България”, [населено място] оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение – първият посочен от частния жалбоподател въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като при наличието на постановен влязъл в сила охранителен акт всеки е длъжен да зачита неговото действие до заличаването му въз основа на влязло в сила решение; вторият въпрос е некоректно поставен, тъй като предпоставя, че регистърното решение има конститутивно действие, което е отречено с атакуваното определение; четвъртият въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване, защото частният жалбоподател не е формулирал дори и евентуален интерес от предявяване на иска. Ответникът поддържа, че обжалваното определение е в съответствие с константната практика на ВКС. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, тъй като посочените от частния жалбоподател въпроси не са решени в противоречие със съдебната практика и не са от значение за развитието на правото. Моли частната касационна жалба да бъде оставена без уважение.
Ответникът [фирма] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е обосновал правен интерес от предявяването на искове с предмет нищожност, недопустимост или вписване на несъществуващи обстоятелства, касаещи промени в наименование, седалище и адрес на управление, изменения в устава и представителство на „Дружеството на руските граждани в Република България”.
Извършените вписвания нямат за предмет вписване учредяване на самото сдружение, включително в качеството му на правоприемник на активи и пасиви на твърдяното предходно ликвидирано „Дружество на съветските граждани в НРБ”, а евентуалното заличаване на вписаните с решението от 11.12.1997г. по ф. дело № 2884/1997г. на СГС, ФО обстоятелства няма да рефлектира върху правосубектността на ответника в правния мир, т. е. същият няма да бъде установен за несъществуващ към датата на последващото вписването разпореждане. Изложени са съображения, че исканото заличаване би имало действие за в бъдеще и не би рефлектирало върху предходен спрямо постановяването му /в случая момента на разпоредителните сделки/ момент.
Според решаващия съдебен състав липсват заявени с исковата молба надлежни обстоятелства, относими към исковете с петитум нищожност на вписване, недопустимост на вписване или вписване на несъществуващо обстоятелство, в съответствие с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г., ВКС, ОСГК. Доколкото ищецът оспорва съществуването на сдружението в правния мир, подобен факт е неотносим към установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – невзето решение от орган на дружеството, тъй като последното само по себе си предпоставя съществуващо дружество. Отричането на валидно възникнала правосубектност на дружеството, която не е предмет на атакуваното вписване, лишава ищеца от право на иск за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по партида на несъществуващо дружество.
Съдебният състав е изложил съображения, че евентуалното заличаване на вписването, което ищецът атакува, не би имало интервениращо действие в правната сфера на ищеца, нито в правната сфера на ответниците [фирма] и [фирма]. В този смисъл липсва пасивна легитимация на посочените двама ответника, тъй като същите не са страна в охранителното производство, а трети спрямо регистърното производство лица.
Фактът на последващо придобиване на собствеността върху недвижимия имот от трето за настоящия спор лице – [фирма] няма отношение и към материалноправната легитимация на страните, която не е предмет на произнасяне с определението.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ВКС, ОСГК, искът с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е предоставен на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство, като целта е впоследствие заличаване на извършеното вписване, а наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка, без която предявеният иск би бил недопустим. Като е извършил обстойна преценка с оглед предявените искове и изложените от ищеца твърдения и доводи във връзка с установяване наличието на правен интерес, въззивният съд се е съобразил с постоянната съдебна практика.
Налице е и константна практика по въпроса за действието на вписванията и заличаванията във времето в смисъл, че вписванията и заличаванията по чл. 498 ГПК /отм./ имат действие само за в бъдеще, но не и обратно действие, с която решаващият съдебен състав се е съобразил при постановяване на обжалвания съдебен акт. В този смисъл поставените от частния жалбоподател въпроси „дали въззивният съд е длъжен да отчете действието на регистърното решение при произнасянето си по въпроса за наличие на правен интерес от установителните искове по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./” и „дали конститутивното действие на регистърното решение от 11.12.1997г. по ф. дело № 2884/1997г. на СГС, ФО в частта относно състава на Управителния съвет и лицата, които имат право да представляват „Сдружение на руските граждани в България” се отразява на резултата от преценката за наличието на правен интерес от провеждане на установителните искове по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ във връзка с чл. 97, ал. 1 и ал. 3 ГПК /отм./” не са решени в противоречие със съдебната практика.
Останалите два въпроса /т. 3 и т. 4 в изложението/ могат да бъдат обединени по следния начин: претендираното право на собственост върху определен недвижим имот и наличието на висящ процес по иск за собственост между страните обуславят ли правен интерес за предявяване на иска по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ от трето за регистърното производство лице. По този въпрос няма формирана съдебна практика, поради което определението следва да се допусне до касационно обжалване.
Заинтересуван от предявяване на установителен иск е този, чието право се засяга от правния спор. В конкретния случай твърдението на ищеца е, че правният интерес произхожда от обстоятелството, че с атакуваното решение от 11.12.1997г. по ф. дело № 2884/1997г. на СГС се създава легитимация и привидна връзка с прекратеното Дружество на съветските граждани в НРБ, даваща възможност за извършване на разпоредителната сделка с описания в исковата молба недвижим имот. Настоящият съдебен състав счита, че правото на собственост върху определен недвижим имот и наличието на висящ процес по иск за собственост между страните не може да обуслави правен интерес за предявяване на иска по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ от трето за регистърното производство лице. Обстоятелството дали вписването на промени в наименованието, на адреса на управление, изменение и допълнение на устава и нов управителен съвет е нищожно или недопустимо или вписаните обстоятелства са несъществуващи е без значение за правото на собственост върху недвижим имот по отношение на лицето, което твърди, че е собственик на имота, както и правото на собственост върху имота не може да обоснове правен интерес от предявения иск. Правният интерес от предявяване на иск по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е обусловен от последващото му действие по отношение на охранителното производството, както правилно е приел и въззивният съд. В този смисъл е решение № 35/20.04.2010г. по т. дело № 546/2009г. на ВКС, ТК, І т. о.
Липсва интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск. С оглед факта, че действителното спорно право между страните е правото на собственост върху недвижимия имот, което може да бъде защитено чрез иск за собственост или ревандикационен иск, липсва правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и предмет признаване за установено, че вписването с решението от 11.12.1997г. по ф. дело № 2884/1997г. на СГС на обстоятелствата промяна в наименованието, на адреса на управление, изменение и допълнение на устава и нов управителен съвет е нищожно, недопустимо, а вписаните обстоятелства са несъществуващи.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното определение е правилно, законосъобразно и обосновано, при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат, но последният трябва да бъде осъден да заплати на Сдружение „Дружество на руските граждани в Република България”, [населено място] сумата 3 000 лв. – направени разноски за настоящото производство. Разноски на ответника [фирма], [населено място] не се присъждат, тъй като такива не са направени в настоящото производство и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 85 от 24.01.2011г. по т. дело № 99/2010г. на Софийски апелативен съд, търговска колегия, 3 състав.
ОСЪЖДА Сдружение „Федерация за приятелство с народите на Русия и О.”, [населено място], [улица] да заплати на Сдружение „Дружество на руските граждани в Република България”, [населено място], [улица], ет. 1 сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/ – разноски за производството пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: