1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
гр. София, 12.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадасета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. дело № 335 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 вр. с чл. 413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма]-С. чрез процесуалния му пълномощник срещу определение № 10372 от 14.07.2010 г. по ч.гр.дело №8078/2010г. на Софийски градси съд, с което се потвърждава разпореждане от 21.04.2010 г. по гр.д. №4870/2010 на СРС,63 състав , с което е отхвърлено заявление за издаване на заповезд за незабавно изпълнение по чл.417 ал.1,т.3 от ГПК срещу [фирма] за сумата от 20 000 евро.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава определение, с което, въззивният съд е приел, че е сезиран с молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 т.3 от ГПК нот.акт и договор за франчайзинг. Преценил е , че в нотариалния акт инкорпориращ договор за ипотека липсва уговорен падеж на вземането като законовонеобходим реквизит на договора за ипотека, съгласно чл.167 ал.2 от ЗЗД. Вземането е поставено в зависимост от настъпването на бъдещо несигурно събитие/условие/: развалянето на договора за франчайзинг през четвъртата година от сключването му, което обаче не се доказва,съгласно разпоредбата на чл.418 ал.3 от ГПКс официален или изходящ от длъжника частен документ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос, според формулировката от страна на жалбоподателя в изложението на основанията за допускане да касация е за редовността на документа от външна страна като основание за издаване на заповед по чл.417 т.3 от ГПК, за действието на връчената покана за изпълнение и за значението на на уговорката на падеж на вземането в договора за ипотека.
Твърди, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че посочените от него правни въпроси не е отговарят на тях. Това е така, доколкото изводът на съда за неоснователност на заявлението почива на правилния извод, че изискуемостта на вземането е поставено в зависимост от настъпването на бъдещо несигурно събитие/условие/ : развалянето на договора за франчайзинг през четвъртата година от сключването му, което обаче в случая не се доказва, официален или изходящ от длъжника частен документ, съгласно изискването в разпоредбата на чл.418 ал.3 от ГПК. Именно това е равният въпрос обосновал крайният извод на съда за неоснователността на заявлението, а не въпросите наведени от частния жалбопподател. С оглед на тези констатации, настоящият състав на ВКС намира, че липсва наведен от жалбоподателя обуславящ изхода на спора правен въпрос, който да се постави на селекция за допустимост на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1, т.1-т.3 от ГПК, което само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно т.1 от цитираното по-горе ТР.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10372 от 14.07.2010 г. по ч.гр.дело №8078/2010г. на Софийски градси съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.