Определение №431 от 23.6.2010 по ч.пр. дело №103/103 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н  И Е
 
№. 431
 
София, 23.06.2010 година
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и  десета  година в състав:
 
                                   
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                           ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ СЛАВЧЕВА     
                                                                    ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА    
 
при  участието на секретаря   
в присъствието на  прокурора
изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева 
ч.т.дело №  103/2010 година
 
 
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Н” ЕООД гр. В. срещу определение № 548 от 28.09.2009 г. по ч. т. д. № 537/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което се оставя без разглеждане частната жалба на дружеството, като процесуално недопустима.
Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на процесуалния закон с обжалваното определение е приет за недопустим касационния контрол върху актовете, постановени в обезпечителното производство. Застава на становището, че определенията за налагане на обезпечителни мерки попадат в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с тях се дава разрешение по същество на други производства. Моли обжалваното определение да бъде отменено, ведно с произтичащите от това правни последици.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна в процеса страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба срещу определение № 206 от 16.05.2009 г. на Варненски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 219/2009 г. С въззивното определение е отменено определение № 467/11.03.2009 г. по т. д. № 159/2009 г. на Окръжен съд гр. В., с което е допуснато обезпечение на иска по същото дело чрез налагане на възбрани върху 44 недвижими имоти на „Б” ООД гр. В., обезсилва се издадена въз основа на него обезпечителна заповед, като се оставя без уважение искането за обезпечаване на иска по чл. 389 ГПК в исковата молба на „Н” ЕООД гр. В.. В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е посочено, че частната жалба е процесуално недопустима като насочена срещу съдебен акт на въззивната инстанция, който съгласно т. 6 на ТР № 1/2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ВКС не подлежи на касационно обжалване.
Определението е правилно.
Въззивното определение, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение на определенията по чл. 389 ГПК и чл. 402 ГПК за допускане на обезпечение на иска или за отмяна на обезпечителната мярка е подчертана изрично и в т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., която е в сила и към действащата в момента процесуална уредба. В същото е посочено, че тези определения подлежат на обжалване пред ВКС само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд, т. е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска, респ. отмяна на обезпечителната мярка, какъвто настоящият случай не е.
Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 548 от 28.09.2009 г. по ч. т. д. № 537/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top