О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№740
гр. София, 22.11.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осми ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Б. Балевски търговско дело №482/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение №161 от 23.11.2010 г. на Добричкия окръжен съд по в.т.д. №195/2010 г. В ЧАСТТА , с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр.Д. сумите от: 21 487 лева, ведно със законната лихва от 26.01.2009 г. до окончателното плащане –стойност на 8 884 кг. арматура и 230 кг. армировъчни мрежи и е потвърдено решение № 93/22.06.2010 г. на Добричкия районен съд по гр.д. № 339/2009 г. в ЧАСТТА, с която касаторът е осъден да заплати на ответника 9 543 лева-неплатено възнаграждение за извършени допълнителни СМР по ф-ра №85/02.12.2008 г., както и по жалба срещу решение №3/03.01.2011 г. на Д. за допълване на първото относно дължимите разноски в размер на 1 932,02 лева. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и допълващото за разноските и се иска отмяна и произнасяне по същество в насока отхвърляне.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото , т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в отговора на касационната жалба в насока липса на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за строителство с предмет извършване на СМР в етап груб строеж от страна на ищеца [фирма]-гр.Д. като изпълнител по възлагане от инвеститора [фирма]. Съгласно съдържанието на самия договор за строителство от 12.10.2007 г. –раздел І, изпълнителят се е задължил да извърши конкретните СМР, съгласно уговорките в договора, утвърдените проекти, заповедите в заповедната книга и изискванията на ЗУТ и наредбите към него. Страните са договорили общ размер на възнаграждението от 347 768 лева, платимо на осем части при извършването на отделните етапи от строежа. По указание на проектанта на строежа в хода на изпълнението и при липса към датата на сключване на самия договор на конструктивен и арматурен план за цялата сграда се е наложило използване на общо количество арматура над залегналите в договора първоначални количества на стойност до размера на исковата сума. Извършените СМР са приети с редовно издаден подписан и от страна на ответника акт обр.14 за приемане на конструкцията на обекта Извършени са и допълнителните СМР обект на фактуриране с по ф-ра №85/02.12.2008 г. , приети от възложителя с протокол № 7. Съдът е заключил, че след като договорената работа е извършена и приета от възложителя, то се дължи и нейното заплащане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора: следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните във връзка с оплакванията за несъобразяване от съда с наличие на договорените в самия договор окончателни стойности на дължимото възнаграждение.
Твърди се , че така формулираният правен въпрос от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото , т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Предвид очертаните критерии от ВКС ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост и качеството обуславящ изхода на спора на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че така формулираният правен въпрос няма това качество. Това е така, доколкото от доказателствата е установено, че при сключването на договора липсва конструктивен и арматурен план за цялата сграда и следователно към тази дата не може да става въпрос за окончателни и непроменливи стойности на договореното възнаграждение, което обхваща труд и материали, а само за прогнозни такива, като окончателното възнаграждение следва да е в зависимост от изпълнения проект и приемането на самото изпълнение от страна на възложителя.В този смисъл и обсъждането изрично на възражението на ответника за наличие на крайно договорени, т.е окончателни стойности на възнаграждението в самия договор за строителство не би обусловило краен резултат по спора различен от приетия в обжалваното решение и в този контекст така поставеният правен въпрос не се явява обуславящ изхода на спора.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Ето защо липсва първият елемент от състава на процесуалното право на допускане до касация: наличие на сочен от страната обуславящ изхода на спора правен въпрос. Отделно от това не е налице и соченото от касатора допълнително основание за това: правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото , тъй като това основание предполага необходимост от преодоляване на стара съдебна практика изгубила своето значение във времето с оглед обществени промени и /или наличие на неясна, респ. противоречива или непълна разпоредба на закона, която да се нуждае от тълкуване/ така т.4 от ТР №1/2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК от 19.02.2010 г. /, които хипотези не са налични . По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По отношение на жалбата срещу решението №3/03.01.2011 г. на Д. за допълване относно присъждане от въззивния съд на дължимите разноски в размер на 1 932,02 лева в полза на ответника по жалбата-жалбоподател във въззивната инстанция, то същото има характер на определение по чл.248 от ГПК, доколкото въззивният съд е допълнил своето решение в частта за дължимите разноски, което е пропуснал да направи това в самото решение. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът не е следвало да допълва акта си в частта за разноските, при положение, че от страна на въззивника липсва списък по чл. 80 от ГПК. Съгласно последното предложение на същия текст, този пропуск препятства възможността да се иска от неизправната страна в процеса изменение на постановеното решение в частта за разноските, но не и допълване, т.е. поправяне от съда на своя пропуск изобщо да се произнесе относно присъждане на разноските, каквото задължение за него съществува при поискване от страната, съгласно императивната норма на чл.81 от ГПК.Ето защо обжалваният акт се явява законосъобразен в тази част.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №161 от 23.11.2010 г. г. на Добричкия окръжен съд по в.т.д. №195/2010 г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на пълномощника на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение №3/03.01.2011 г. на Д. за допълване на въззивното решение в частта за разноските. Определението е окончателно.