3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………..
гр. С., ……………..
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08 ноември , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Б. Балевски търговско дело №475/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.С. срещу решение № 139/26.01.2011 г. по т.д. № 144/2010 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на касатора срещу [фирма]-гр.С. за връщане на сумата от 99 810 лева , дължими по договор за паричен заем , сключен на 01.12.2004 г., както и за 28 196 лева-възнаградителна лихва за периода 01.01.2005 г. до 31.07.2007 г. и 8 971 лева-мораторна лихва за забава при предсрочна изискуемост за периода 01.02.2007 г. до 16.07.2007 г., ведно със законната лихва. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните по делото, двете търговски дружества съответно О. и АД, представлявани от управител-едно и също физическо лице е сключен договор за паричен заем на 01.12.2004 г., по силата на който ищцовото дружество отпуска на ответното заем в размер на 100 000 лева. Паричните средства са преведени по разплащателната сметка на ответното дружество-кредитополучател. Така сключеният договор е приет от решаващия въззивен състав за нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД като сключен в противоречие със закона, тъй като разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗЗД забранява договарянето сам със себе си. Съдът е преценил , че представените протоколи от събранията на съответните органи на управление на двете дружества-съконтрахенти, на които са взети решения за упълномощаване на управителя-физическо лице за сключване на договора за заем са удостоверителни документи с невярно съдържание, доколкото се установява, че двама от съдружниците, респ. акционерите в ответното АД не са били в страната по време на провеждането на събранията на съответните управителни органи, поради което не може да се приеме, че двете дружества са дали съгласие за договаряне сам със себе си, с оглед приложение на последното предложение на цитирания законов текст.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос: за приложението на забраната на чл.38 ал.1 от ЗЗД за договаряне сам със себе си при органното представителство на юридически лица-търговски дружества и опорочаването на сключената в нарушение на тази правна разпоредба правна сделка.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. Произнасянето на въззивния съд по обуславящия правен въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява Р №99 от 01.07.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т.д. №713/2008 г. , постановено по реда на чл.290 от ГПК . Ето защо налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 139/26.01.2011 г. по т.д. № 144/2010 на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2 740 лева в едноседмичен срок.
Да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на посочената държавна такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.