О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
[населено място], 06.11.212
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на тридесети октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 600 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 вр. с чл.396 ал.2 предл. трето ГПК.
Образувано е по частни жалби на [фирма] и [фирма] против определение № 1860 / 02.02.2012 год. по ч.гр.д.№ 1337 / 2012 год. на Софийски градски съд, ГО , с което и след отмяна на определение на СРС , 48 състав от 07.12.2011 год. по гр.д.№ 44 064 / 2011 год. е допуснато обезпечение на иска на [фирма] / правоприемник на [фирма] против [фирма] , с правно основание чл.124 вр. с чл.439 ГПК. Искът има за предмет установяване по отношение ответника, че ищецът не му дължи сумата от 81 064,06 лв. по 6 изпълнителни листа ,издадени през 1993 год. , на основание договори за банков кредит с кредитодател [фирма] , последващо прехвърлила вземанията си по същите чрез договор за цесия с цесионер [фирма] . Обезпечението е допуснато чрез налагане на обезпечителна мярка „ спиране на изпълнението „ по образувани , въз основа на същите изпълнителни листове и договора за цесия в полза на [фирма] , изпълнителни дела № 14 / 2008 год. и присъединено към същото № 17 / 2008 год. на ЧСИ М. М., рег.№ 729 на КЧСИ . Жалбоподателите оспорват правилността на постановеното определение ,с оглед несъобразена сила на пресъдено нещо по предмета на спора , формирана с влязло в сила решение по гр.д.№ 1226 / 2008 год. на Великотърновски окръжен съд , решението по което е потвърдено с решение на Апелативен съд Велико Т. по гр.д.№ 328 / 2009 год. , недопуснато до касационно обжалване . Считат, че решението по гр.д.№ 1226 / 2008 год. на Великотърновски окръжен съд препятства допустимостта на настоящия иск, претендиран за обезпечаване , макар да е постановено по отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията единствено поради изтекла погасителна давност . Считат че [фирма] е следвало да изчерпи всички основания за недължимост , възникнала в резултат на факти , настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание и следователно настоящото му възражение – основано на недължимост на вземанията, с оглед одобрен оздравителен план на [фирма] / в несъстоятелност /, праводател на ищеца – раздел І .2 и настъпило , по силата на същия и във връзка със споразумение между [фирма] и [фирма] споразумение от 26.06.2000 год. , новиране на задължението на основание чл.107 ЗЗД вр. с чл.700 ал.2 и чл.706 ал.3 от ТЗ , се явява преклудирано .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба на [фирма] като недопустима, тъй като за същата липсва правен интерес от обжалване на въззивното определение . Със същото е допуснато обезпечение само по иска на [фирма] против [фирма] . Оспорва допустимостта и на частната жалба на [фирма] , изхождайки от адресирането й до Софийски апелативен съд и формулирането й като „ обикновена въззивна частна жалба „ , а не като жалба по чл.396 ал.2 предл. трето вр. с чл.280 ал.1 ГПК , очевидно предвид липсата на изложение по основанията за допустимост на касационното обжалване, който пропуск е последващо отстранен . Счита, че жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал .1 ГПК . В евентуалност са изложени доводи и по неоснователността на жалбата .
Съдът констатира, че жалбите са подадени в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, но легитимирано да обжалва въззивното определение по допускане на обезпечението е единствено [фирма], спрямо което е отменено първоинстанционното отхвърлително определение и допуснато спиране на изпълнението като обезпечителна мярка , в качеството му на носител на вземането , на основание договора за цесия и взискател в изпълнителното производство . Подадената от [фирма] частна жалба следва да се остави без разглеждане, като недопустима, поради липса на правен интерес .
[фирма] мотивира допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните процесуалноправни въпроси : 1 / Следва ли при допускане на обезпечението съдът да съобрази всички доказателства, събрани в производството по висящия , предявен за обезпечаване , иск и да ги обсъди , с оглед преценка допустимостта и основателността на иска / обобщени първи и втори въпроси / и 2 / Следва ли въззивният съд, при обжалване на определението по обезпечението , да се съобрази с представени с жалбата доказателства ? / въпросът конкретизиран към въззивното обжалване, тъй като резултатът от правораздавателната дейност на тази инстанция и в съответствие с извършените пред нея и от нея процесуални действия може единствено да бъде предмет на правния въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК .
Очевидно, след преценка на обстоятелствата по делото и конкретно – по отношение момента и начина на релевиране на влязлото в сила решение по предходния иск , за установяване недължимост на вземанията между същите страни , като изключващо допустимостта на настоящия, интересът на жалбоподателя от поставянето на тези процесуалноправни въпроси е свързан с несъобразяването на това доказателство от въззивния състав, допуснал обезпечението / видно от частната жалба на [фирма] – предвид неизпратен от първоинстанционния съд , своевременно депозиран от ответника отговор на исковата молба , съдържащ доводи и доказателства в тази насока / . Към момента на произнасяне на въззивния съд, довод и доказателства за влязлото в сила решение по гр.д.№ 1226 / 2008 год. на Великотърновски окръжен съд не е направен, респ. не са представени такива по делото . Мотивите на съда за допускане на обезпечението , впрочем твърде пестеливи , съдържат единствено извод за наличие на новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД , основана на сключеното на основание оздравителния план на [фирма] / в несъстоятелност , праводател на [фирма] / споразумение между [фирма] и правоприемника . Не е коментирано съдържанието на споразумението , в аспект на намерението за новиране .
Поставените процесуалноправни въпроси, с оглед преждепосоченото, не покриват общия критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК – не са относими към предмета на спора и обусловили решаващите мотиви на въззивния съд, който не е обосновал правни изводи , в противоречие с процесуална норма или практиката по тълкуване на такава норма , относима към процеса на доказване . Непокриването на общия селективен критерий не налага коментиране на допълнителния селективен такъв по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Независимо от последното , по въпроса относно задължението на съда да се произнесе в съответствие с доказателствения материал в цялост / при обезпечаване на предявен иск – с доказателствения материал събран по делото до момента на произнасянето , а не само приложен към молбата за допускане на обезпечението / , не съществува противоречива съдебна практика или непротиворечива такава , подлежаща на преодоляване или осъвременяване .
Третият от поставените въпроси е напълно неотносим , доколкото с частната жалба на настоящата ответна страна, предвид първоинстанционното отхвърлително определение по молбата й за допускане на обезпечението , не са представени каквито и да било доказателства , а и въззивният съд не е обосновал правен извод за изключването на такива доказателства , ако биха били приложени . В този смисъл, третият от поставените въпроси е напълно неясен и неприложим към съдържанието на извършените процесуални действия от страните и съда .
Доводите за допускане на касационното обжалване, наведени в частната жалба на [фирма] не могат да бъдат коментирани / предвид направено изрично искане в този смисъл / , тъй като в настоящото производство [фирма] не разполага с процесуално право на присъединяване към жалбата на [фирма] .
Съображенията за наличие на сила на пресъдено нещо по спора са относими към неправилност на допуснатото обезпечение, досежно преценката за допустимост на обезпечавания иск , предхождаща преценката за вероятна основателност на същия . Поради това , тези решаващи доводи на жалбоподателя не обуславят вероятна недопустимост на въззивното определение , в който случай касационното обжалване би било допуснато и без наличие на мотивирани основания по чл.280 ал.1 ГПК вр . с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното , Върховен касационен съд , второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] против определение № 1860 / 02.02.2012 год. по ч.гр.д.№ 1337 / 2012 год. на Софийски градски съд, ГО , като недопустима .
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването, пред друг състав на Върховен касационен съд .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1860 / 02.02.2012 год. по ч.гр.д.№ 1337 / 2012 год. на Софийски градски съд, ГО , по касационната частна жалба на [фирма] .
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.2 ГПК понесените за настоящото производство разноски, в размер на 1000 лева адвокатско възнаграждение .
Определението в тази му част – за недопускане касационното обжалване и по присъждане на разноски – не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :