4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 996
[населено място] ,02.11.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на тридесети октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 600 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Велико К. В. , Е. Я. В. и [фирма] , представлявано от Велико В. , против определение № 1381 / 28.05.2012 год. на Бургаски окръжен съд , Гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 898 / 2012 год. , с което са оставени без разглеждане частните жалби на [фирма] и Е. В., подадени против разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 7828 / 2011 год. на Бургаски районен съд, инкорпорирани в заповед за изпълнение на парично задължение № 5076 / 21.09.2011 година. Жалбоподателите оспорват разпореждането , основано на прието просрочване подаването на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение , на основание чл.419 ал.1 ГПК , с доводи относими към начина на връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение – при отказ , по реда на чл.44 ал.1 ГПК . В тази връзка са формулирали и процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба на Велико В., подадена в лично качество , като недопустима, тъй като същият не е обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ал.1 ГПК . Оспорва основателността на частните жалби на [фирма] и Е. В. , поддържайки като правилна преценката на въззивна инстанция за редовността на връчването , при отказ по реда на чл.44 ал. 1 ГПК.
Съдът констатира, че жалбите са подадени в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирани да обжалват страни – [фирма] и Е. В. , обуславящи правен интерес от обжалването . Частната жалба на Велико В., подадена в лично качество , следва да се остави без разглеждане , като недопустима . Същият е солидарно осъден с [фирма] и Е. В. , с издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 5076 / 21.09.2011 год. на Бургаски районен съд , но не е упражнил процесуалното си право на жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, поради което и не разполага с процесуална легитимация за подаване настоящата касационна частна жалба срещу постановеното въззивно определение .
Атакуваното определение прегражда произнасянето по същество от въззивния съд по частните жалби на [фирма] и Е. В. , с правно основание чл.419 ал.1 ГПК, предвид което хипотезата на допустима обжалваемост изключва приложението на чл.280 ал.1 ГПК и необходимостта от коментар на изложението по чл.274 ал. 3 ГПК .
За да се произнесе по правилността на определението, настоящият състав на второ търговско отделение съобрази следното :
Твърдейки узнаване за издадената заповед за изпълнение на парично задължение едва на 19.03.2012 год., с връчване съобщение от ЧСИ Т. М. , рег.№ 803 на КЧСИ, с район на действие [населено място] , за насрочен опис на автомобили по образувано въз основа на заповедта изпълнително дело № 1580 / 2011 год., длъжниците [фирма] и Е. В. са подали възражения по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК , оспорвайки редовността на удостоверено по реда на чл.44 ал.1 от ГПК връчване на заповедта от служител на куриерската фирма , осъществила доставката , а не от призовкар или лице , комуто и съгласно чл.43 от ЗЧСИ вр. с чл. 37 – 58 ГПК съдебният изпълнител да е възложил съответни функции по връчване съобщения и книжа .Ведно с възражението по чл.423 ал.1 т.1 ГПК , [фирма] и Е. В. са подали и частни жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист на основание заповед № 5076 / 21.09.2011 год. на Бургаски районен съд, за редовността на която и с оглед съображенията си относно връчването при отказ, твърдят спазване срока по чл.419 ал.1 ГПК, считано от твърдяното узнаване за заповедта на 19.03.2012 година.
Бургаски окръжен съд, без да излага съображения относно редовността на връчването при отказ по реда на чл.44 ал.1 от ГПК , в аспект на доводите на жалбоподателите в подаденото възражение по чл.423 ал.1 от ГПК и съобразявайки именно датата на това връчване, с оглед преценка редовността на частните жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение, е приел същите за просрочени , като неподадени в двуседмичен срок от датата на връчване, удостоверена в обратните разписки – 5 ноември 2011 година . Спрямо тази дата съдът е упоменал просрочване и на възражението по чл.423 ал.1 от ГПК , но в диспозитива на определението няма произнасяне по същото – за оставянето му без разглеждане на това основание, което би било и основание за неразглеждане на частните жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение – чл.423 ал.3 предл. второ ГПК . Разглеждането им, макар и само по допустимост с оглед срока по чл.419 ал.1 ГПК, предпоставя предходно уважаване на възражението по чл.423 от ГПК , с което се възстановява висящността на заповедното производство, тъй като уваженото възражение изпълнява функцията на редовно подадено такова по чл.414 ГПК , в какъвто смисъл е безпротиворечивата и последователна практика на Върховен касационен съд / опр. № 223 / 23.03.2011 год. по ч.т.д.№ 149 / 2011 год. , опр.№ 451 / 09.06.2011 г. по ч.т.д.№ 414 / 11 год. на І г.о. ВКС, опр. № 636 / 11.07.2012 год. по ч.т.д. № 503 / 2012 год. ІІ т.о. на ВКС и др. / .
Въззивният съд е постановил недопустимо определение , произнасяйки се по частните жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение, без предходно разглеждане и произнасяне по подадените възражения по чл.423 ал.1 т.1 ГПК ,което и съгласно ал.3 предл. второ на същата разпоредба е предпоставка за произнасяне по частните жалби по чл.419 ал.1 ГПК . Редовността на последните жалбоподателите обосновават именно с лишаването си от право на участие в заповедното производство, в предвидените след издаване на заповедта хипотези на длъжникова защита , предвид нередовността на връчването , съставляващо основание на подаденото възражение по чл.423 ал.1 ГПК. Производството по същото е с характер на извънинстанционен контрол и приемането на възражението за основателно възстановява висящността на заповедното производство , замествайки последиците на възражението по чл.414 ГПК . Оставянето му без уважение стабилизира заповедта и изключва произнасяне по частни жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение , аналогично на хипотезата , в която длъжникът , комуто надлежно е връчена заповедта за изпълнение , не е подал възражение по реда на чл.414 ГПК.Съгласно чл.419 ал.2 ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението , тъй като именно последното изключва стабилизирането на заповедта до успешното провеждане на иск по чл.422 ГПК от кредитора. Предвид това произнасянето по разпореждането за незабавно изпълнение , без произнасяне по възражението по чл.423 ал.1 ГПК, обуславя недопустимост на въззивния акт, подлежащ на обезсилване . При връщане на делото и произнасяне по възраженията по чл.423 ал.1 ГПК съдът ще следва да осъществи контрол и по тяхната допустимост , с оглед срока по чл. 423 ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 1381 / 28.05.2012 год. на Бургаски окръжен съд , Гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 898 / 2012 година и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по подадените от [фирма] и Е. В. възражения по чл.423 ал.1 т.1 ГПК срещу заповед № 5076 / 21.09.2011 год. на Бургаски районен съд и по частните жалби на същите страни срещу разпореждането за незабавно изпълнение , инкорпорирано в заповедта , с оглед изхода на производството по чл.423 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната частна жалба на Велико К. В. против определение № 1381 / 28.05.2012 год. на Бургаски окръжен съд , Гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 898 / 2012 година .
Определението , в частта , в която е оставена без разглеждане частната жалба на Велико В. , подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от уведомяването , пред друг състав на Върховен касационен съд, а в останалата му част е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :