О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
гр.София,14.06..2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 109 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. П. и Д. П. С. срещу решение № 1* от 02.12.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2009 г., с което е отменено решение от 06.04.2009 г. по гр.д. № 8* от 2006 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Х. К. П., А. К. Х. и Р. Д. Х. иск за делба на следния недвижим имот : поземлен имот № 423 по ПНИ на м.”С” в гр. В. с площ от 1558 кв.м. по нотариален акт, а по скица 2161 кв.м., идентичен с ПИ № 1* в кв.28 по стария кадастрален план на гр. В., ж.к.”Б”, м.”А”.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ППВС № 7 от 28.11.1973 г., решение № 161 от 14.04.1993 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 1* от 02.12.2008 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., определение № 173 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 3* от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 1* от 23.12.1998 г. по гр.д. № 805 от 1998 г. на ВС, Първо г.о./ по въпроса от кога започва да тече придобивна давност в полза на наследниците по закон на имот, който е бил завещан от наследодателя: от момента на откриване на наследството или от момента на обявяване на завещанието. Освен това, касаторите считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото.
В писмен отговор от 14.01.2010 г. ответниците Х. К. П., А. К. Х. и Р. Д. Х. оспорват касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения иск за делба на ПИ № 4* идентичен с бившия имот № 1* в кв.28 с площ от 1558 кв.м., въззивният съд е приел, че целият имот е бил собственост на наследодателя на ответниците К, починал през 1991 г. Със завещание от 28.04.1985 г. Кирил П. е завещал на праводателя на ищците А кв.м. от този имот. Въпреки това съдът е приел, че ищците не са собственици на тези 600 кв.м. към настоящия момент, тъй като наследниците на К. П. са ги придобили по давностно владение, осъществявано от тях в периода от 15.10.1991 г. /датата на смъртта на бившия собственик на имот № 1* и наследодател на ответниците К/ до 01.11.2006 г. /когато е заведена исковата молба по настоящото дело/.
С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение, първият от посочените от касаторите въпроси /от кога започва да тече придобивна давност в полза на наследниците по закон на имот, който е бил завещан от наследодателя на трето лице: от момента на откриване на наследството или от момента на обявяване на завещанието, което в случая е станало едва на 07.10.2004 г./ е от значение за делото.
Не се констатира обаче да е налице противоречие по този въпрос в обжалваното решение и в посочените от касаторите решения на ВКС:
1. В ППВС № 7 от 28.11.1973 г. Върховният съд не е разглеждал и не се е произнасял по поставения по-горе въпрос. ППВС касае въпроси на съдебната делба, но не и въпроса от кога за наследниците по закон започва да тече придобивната давност за наследствен имот, който е бил завещан от наследодателя на трето лице- от откриване на наследството или от датата на обявяване на завещанието.
2. В решение № 161 от 14.04.1993 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о. също не е разгледан горепосочения въпрос. Делото, по което е постановено това решевие на ВС въобще не касае хипотеза, при която имот е бил завещан на трето лице, но е бил владян от наследниците по закон на собственика повече от 10 години след неговата смърт.
3. Решение № 1* от 02.12.2008 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. също не разглежда такъв случай и поради това в него също няма произнасяне по поставения от касаторите материалноправен въпрос.
4. Определение № 173 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 3* от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. е постановено в производство по чл.288 от ГПК и като такова не формира съдебна практика по определен правен въпрос, а решава само процесуалния въпрос за допустимост на касационното обжалване на конкретно въззивно решение, поради което и не може да е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
5. В решение № 1* от 23.12.1998 г. по гр.д. № 805 от 1998 г. на ВС, Първо г.о. също няма произнасяне по горепосочения въпрос. Според това решение недопустимо е заветник, който е заявил, че ще се ползва от направения в негова полза завет, да се позовава на придобиване на наследствения имот по давност, тъй като такава конкуренция на придобивни основания е недопустима- придобиването на право на собственост по давност може да се приеме, само когато това право не е придобито вече от същото лице по друг начин. В разглеждания случай хипотезата е коренно различна- ищците са правоприемници на заветника по завещанието от 28.04.1985 г., а на давностно владение като придобивен способ се позовават ответниците, които са наследниците по закон на завещателя и то не за имотите, придобити от тях по наследство, а за имота, който е бил завещан на праводателя на ищците.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е налице, когато липсва правна уредба по определен правен въпрос, поради което се налата прилагането на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна, поради което се налата нейното тълкуване, или когато поради промяна в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде дадено ново тълкуване на правна норма, която вече е била тълкувана от ВКС. В случая решаването на посочения от касаторите въпрос /задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото/ касае приложението на нормата на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, която е ясна и по която има многобройна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите са длъжни и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на К. Б. П. и Д. П. С. срещу решение № 1* от 02.12.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2009 г.
ОСЪЖДА К. Б. П. и Д. П. С. и двамата със съдебен адрес: гр. В., ул.”Цар С. I” № 6, вх. А, ет.1, адв. Д да заплатят на Х. К. П., А. К. Х. и Р. Д. Х. и тримата със съдебен адрес: гр. В., ул.”С” № 22, ап.21, адв. К на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.