2
определение по гр.д.№ 156 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
гр.София,13.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Рикевска ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 156 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Е. Ф. и Г. С. Ф. срещу решение № 121 от 11.12.2009 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 189 от 2009 г., с което е потвърдено решение № 14 от 19.02.2009 г. по гр.д.№ 215 от 2008 г. на Тутраканския районен съд за признаване правото на собственост на М. Е. Ф. и за осъждане на касаторите да му предадат на основание чл.108 от ЗС следния недвижим имот: дворно място с площ от 925 кв.м., представляващо парцел XIII в кв.16 по регулационния план на с.Ножарево, Област С., заедно с намиращия се в това дворно място гараж с площ от 30 кв.м.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на съдилищата по следните два въпроса: 1. Следва ли по предявен иск за собственост ищецът да докаже правото си на собственост върху претендирания имот и 2. Чия е доказателствената тежест по предявен иск по чл.108 от ЗС, както и че разрешаването на тези въпроси от ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като решения, на които обжалваното решение противоречи са посочени и представени: решение по гр.д.№ 3036 от 2004 г. на ВКС, Четвърто Б г.о. решение № 1048 от 03.10.2006 г. по гр.д.№ 1062 от 2005 г. на ВКС, решение от 28.10.2005 г. по гр.д.№ 2757 от 2004 г. на СГС и решение от 19.04.2005 г. по гр.д.№ 2443 от 2003 г. на СГС.
В писмен отговор от 29.01.2010 г. ответникът по касационната жалба М. Е. Ф. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от М. Ф. иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът е доказал правото си на собственост върху процесното дворно място с представения от него нотариален акт и че изградения в това дворно място гараж също е собственост на ищеца по силата на приращението. Приел е, че ответниците не са доказали твърдението си, че имат основание да ползват имота- по силата на договорка с ищеца за размяна на ползването на този имот срещу предоставяне ползването на други имоти. При решаване на въпроса затова, кому принадлежи правото на собственост върху процесния имот, съдът е взел предвид и направеното пред първата инстанция признание на ответника И. Ф., че процесното дворно място е собственост на брат му М. Ф..
С оглед на тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не се констатира противоречие между това решение и горепосочените решения на ВКС и СГС по двата посочени в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК правни въпроси: Както в обжалваното решение, така и в решенията на ВКС и СГС е прието, че по предявен иск за собственост в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост върху претендирания имот. Доколко в конкретния случай е правилен изводът на съда за доказаност на предявения иск за собственост е въпрос, касаещ правилността на решението и като такъв е основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК, но не и основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което разрешаването на този въпрос е извън предмета на настоящото производство по чл.288 от ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по горепосочените два въпроса: съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по спорния казус няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено и едно вече дадено от ВКС тълкуване на правната норма. В случая не сме изправени пред нито една от горепосочените три хипотези: по въпросите, какво следва да бъде доказано по предявен иск по чл.108 от ЗС и чия е доказателствената тежест, има ясна и пълна правна уредба и последователна и непротиворечива съдебна практика /че в производството по чл.108 от ЗС средва да се докаже, че ищецът е собственик на процесния имот, че ответникът ползва този имот и че няма основание за това ползане, като в тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки за уважаване на иска, а в тежест на ответника е да докаже, ако твърди, че има правно основание да ползва имота/. Няма нужда тази съдебна практика да бъде променяна, тъй като по тези въпроси не е променено нито законодателството, нито са настъпили такива промени в обществените отношения, които да налагат такава промяна.
Тъй като не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на И. Е. Ф. и Г. С. Ф. срещу решение № 121 от 11.12.2009 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 189 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.