ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 561
гр. София, 21.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ : ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 50 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. И. С. срещу решение № 200 от 25.05.2009 г. по гр. д. № 148/09 г. на Окръжен съд гр. В. Т. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация С. И. С. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 966 от 12.12.2008 г. по гр. д. № 1052/08 г. на Районен съд гр. В. Т. с което е извършена съдебна делба, като допуснатия до делба недвижим имот – УПИ № 1* в кв. 43 с площ 1080 кв. м., заедно с построените в дворното място къща, пристройка и гараж със стая склад е изнесен на публична продан. Приел е, че с влязло в сила решение през 1993 г. делбата на процесните имоти била допусната при равни квоти. Производството по делото било прекратено, тъй като след спиране по взаимно съгласие страните не са го възобновили в 6 м. срок. Делото било възобновено по молба на ответника през 2008 г. под нов номер. Фактически се касаело за преобразуване на делото, затова нарушението на първоинстанционния съд било несъществено. Съдът отказал да разгледа възражението на касатора за придобиване на имота по давност, тъй като във втората фаза на делбата не може да се разглежда въпрос свързан с допустимостта на делбата. Между страните нямало последващо влязло в сила решение за собственост на имота, което би било основание за отмяна на решението за допускане на делбата. Тъй като страните не доказали хипотезата на чл. 288 ал. 3 ГПК, имотът бил изнесен на публична продан.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос дали във фазата по извършване на делбата съдът следва да съобрази новонастъпили по отношение на съсобствеността факти – придобиване на имота по давност от единия съсобственик. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по посочения по горе съществен въпрос. Цитираното решение № 173 от 16.03.2004 г. на ВКС по гр. д. 485/2003 г., на ВКС I ГО е неотносимо към спора. В него е прието че във втората фаза на делбеното производство съдът следва да отчете всички настъпили след влизане в сила на решението по допускане на делбата правнозначими промени в имотите предмет на делбата, включително и извършени преустройства, докато възражението на касатора е в смисъл че има промяна в правата на собственост на допуснатия до делба имот. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед изхода на спора и представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 200 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 200 от 25.05.2009 г. по гр. д. № 148/09 г. на Окръжен съд гр. В. Т.
ОСЪЖДА И. И. С. да заплати на С. И. С. 200 лв. разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: