Определение №571 от по гр. дело №34/34 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 571
 
гр. София, 22.06. 2010 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ : ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
 
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 34 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
 
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Ж. П. и Ж. Й. Ж. срещу решение № 171 от 22.10.2009 г. по гр. д. 346/09 г. на Окръжен съд гр. Я.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Ж. Д. И. и Ж. А. И. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в изложението и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 454 от 10.07.2009 г. по гр. д. № 9/09 г. на Районен съд гр. Я.. За да отхвърли иска по чл. 53 ал. 2 ЗКИР съдът приел че ищците не са доказали твърденията си, че при определяне границата между двата имота е допусната грешка. В действуващата кадастрална карта тя се запазвала така, както била по плана от 1977 г. и през 1994 г.
Според чл. 280 ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с изключение на решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Съществен за делото въпрос е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. Освен формулиран правен въпрос обаче, в изложението трябва да бъде обосновано едно или повече основания за допустимост на касационното обжалване, т. е. изложението е единство от правен въпрос и от конкретно посочено основание по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК.
В изложението към касационната жалба касаторите са формулирли въпрос дали може да се раздели съсобствен имот без съгласие на съсобствениците и да се образуват нови имоти с отделни кадастрални номера, които не отговарят на изискванията по ЗУТ за площ. Не е посочено обаче на кое от основанията по ал. 1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване – дали формулираният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ето защо, само посочването на правен въпрос не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 22.10.2009 г. по гр. д. 346/09 г. на Окръжен съд гр. Я..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top