О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр.София, 08.09. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Гроздева ч.гр.д. № 385 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. К. К. срещу разпореждане от 19.05.2009 г. на М. окръжен съд по в.гр.д. № 62 от 2009 г., с което е върната касационната жалба на К. срещу решението по това дело.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен.
Ответникът Н. А. Н. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в частната жалба основания за обжалване, намира следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, преди изтичане на срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивния съд, който съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на касационно обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна: С обжалваното разпореждане от 19.05.2009 г., съдът е върнал касационната жалба на Х. К. срещу решението на М. окръжен съд по гр.д. № 62 от 2009 г. на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като обжалваемият интерес на К. , според съда, бил под 1000 лв. За да приеме това, съдът е взел предвид, че предмет на спора е земеделска земя с площ от 2,810 дка и с данъчна оценка 92,70 лв.
Настоящият състав на ВКС счита, че неправилно съдът е приел, че използваното в чл.280, ал.2 от ГПК поняние „обжалваем интерес” е равнозначно на данъчната оценка на имота- предмет на делото. Понятието „обжалваем интерес” не е дефинирано в ГПК, но безспорно съставлява оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното решение, респективно на обжалваната част от него. Ако при паричните вземания оценката на материалното благо има точен размер, то при исковете за собственост тя не може да бъде фиксирана. Интересът на обжалващата страна не може да се покрие с определената данъчна оценка на имота, тъй като тази оценка има само фискално предназначение по данъчните закони и за определяне на дължимата държавна такса по граждански дела. Тази оценка се определя от държавен орган в друго време, за други нужди и по други критерии и не съвпада с действителната стойност на имота. А интересът на обжалващият, когато се касае до недвижим имот, е в размер на действителната стойност на този имот. Размерът на този интерес не може да се определи точно, но пазарната цена на имота е най-близо до него.
Затова настоящият състав на ВКС приема, че обжалваемият интерес не се съизмерява с данъчната оценка на имота, а с неговата пазарна стойност и когато има съмнение относно това, дали този обжалваем интерес е над или под обжалваемия минимум по чл.280, ал.2 от ГПК от 1000 лв., администиращият касационната жалба съд следва да даде възможност на касатора да посочи и докаже обжалваемия си интерес, а не директно да връща касационната жалба.
Ето защо, разпореждането на М. окръжен съд, с което е върната касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК, като е прието, че обжалваемият интерес на жалбоподателя е в размер на данъчната оценка на имота, е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 19.05.2009 г. на М. окръжен съд по в.гр.д. № 62 от 2009 г., с което е върната касационната жалба на Х. К. К. срещу решението по това дело.
ВРЪЩА делото на М. окръжен съд за по-нататъшно администриране на касационната жалба на Х. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.