ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 545
гр. София, 16.09.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети септември през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 422 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от С. Г. П., П. Г. П., Д. И. Д. и Т. И. Д. срещу определение № 1* от 14.04.2009 г. по гр. д. № 544/09 г. на Окръжен съд гр. В.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Ответникът по жалбата Х. М. Д. оспорва същата.
Ответниците Л. Г. Д. – Д. , И. Й. М., Г. Й. И. и „Х” ООД гр. К. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че с определение № 1* от 26.01.2009 г. по гр. д. № 6/07 г. Районен съд гр. В. е прекратил производството по предявения от касаторите отрицателен установителен иск за собственост на реална част с площ 604 кв. м от имот пл. № 39 по КП на КК „Ч”. С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд. Изложил е доводи, че на ищците е признато право на собственост в стари реални граници на лозе от 1 дка, находящо се в строителните граници на гр. В. за която има ПУП за обществени мероприятия. Възстановяването на собствеността в този случай се извършва след представяне на скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Тъй като имотът не е индивидуализиран, не са издадени скица и удостоверение, ищците нямат правен интерес от предявяване на иска. Приел е, че имотът не попада в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, затова за него не би могла да бъде издадена заповед по § 4к ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която касаторите обосновават правния си интерес от предявяване на иска.
Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. Формулираният в жалбата процесуален въпрос е за това, дали за възстановяване на имота е необходимо издаване на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ, или имотът е в терен по § 4 и е необходимо изготвяне на план по § 4к ал. 7 ЗСПЗЗ. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Анализът на приложената към изложението съдебна практика в определение № 4*;от 30.12.2008 г. по гр. д. № 1657/08 г. на ВКС V ГО и определения на Окръжен съд гр. В. не води до извод, че въззивното решение и противоречи. За да има противоречиво разрешение на въпроса, трябва решенията са постановени при еднаква фактическа обстановка и еднакви факти. В тях се разглеждат конкретни въпроси за правния интерес от предявяване на искове за собственост. Тъй като цитираното определение касае друг имот, фактите доказани в отделните производства не водят до извод за противоречива съдебна практика и са неотносими към формулирания процесуален въпрос.становено е, че с решение № 1* от 27.03.2006 г. на ищците е признато право да им бъде възстановена собственост на земеделски имот в стари реални граници, който се намира в строителните граници на гр. В., както и че същите не са представили скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Не е било спорно, а и в исковата молба изрично е посочено че имотът се намира в строителните граници на града. В настоящото производство касаторите не могат да се позовават на доказателства приети по друго дело, затова доводът че имотът се намира в терен по § 4 и е необходимо изготвяне на план по § 4к ал. 7 ЗСПЗЗ няма отношение към спора. След като производството по възстановяването на земеделската земя намираща се в строителните граници не е завършила с индивидуализация на границите на имота, правилно е прието че за ищците липсва правен интерес за провеждане на производството за конкретния имот.
Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата не следва да бъде допусната до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 14.04.2009 г. по гр. д. № 544/09 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: