ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 536
гр. София, 09.09.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 456 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от А. А. Ю., М. А. Ю., С. А. Ю. и Р. А. Ю. срещу разпореждане от 27.03.2009 г. по гр. д. № 815/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането.
Ответникът по жалбата С. А. К. оспорва същата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
С. чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби тогава, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Когато определенията са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС.
Видно е от данните по делото, че с решение № 1* от 11.06.2008 г. Районен съд гр. Р. е прогласил нищожността на отказ от наследство извършено от С. К. в качеството и на наследник на А. Ю. Отхвърлил е предявения от С. К. иск за собственост на 1/7 ид. ч. от наследството на А. Ю. състоящо се от девет земеделски имота. С решение № 4 от 06.02.2009 г. по гр. д. № 815/08 г. Окръжен съд гр. Б. е отменил частично първоинстанционното решение. Приел е за установено по отношение на касаторите, че С. К. е собственик на 1/7 ид. ч. от наследството. Оставил е в сила първоинстанционното решение в останалата му част. Срещу решението е постъпила касационна жалба от А. Ю. , М. Ю. , С. Ю. и Р. Ю. В нея са изложени основания за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, като бланкетно е възпроизведен текстът на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С разпореждане от 27.02.2009 г. съдът е оставил жалбата без движение.казал е на касаторите да представят мотивирано изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК и във вр. с ал. 2 да обосноват материален интерес. С молба от 16.03.2009 г. касаторите са посочили че цената на иска е над 1 000 лв., тъй като се касае за общо 24.47 дка земи, но отново не са формулирали основания за допустимост на касационното обжалване. С обжалваното разпореждане съдът е върнал касационната жалба на основание чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК.
Разпореждането е законосъобразно. На касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с изключение на решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. За да може съдът да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, е необходимо в приложение към жалбата касаторът да обоснове наличие на едно или повече основания за допустимост, като евентуално подкрепи твърденията си и със съдебна практика. Чл. 285 ГПК определя, че органът който проверява редовността на жалбата е въззивният съд. Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, въззивният съд съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Жалбата се изпраща на ВКС само когато е редовна и то след размяна на книжата между страните. Законосъобразно въззивният съд е върнал касационната жалба, тъй като и след оставянето и без движение, същата не отговаря на изискванията по чл. 280 ал. 1 ГПК. Касаторът се позовава на решаването на въпрос който е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото. От изложението обаче не става ясно кой е въпросът който е решен от въззивния съд и значението му за спора. Това основание следва да се обоснове, а не само да се цитира текстът на закона. Фактът, че цената на иска е над 1 000 лв. е ирелевантен за настоящото производство, след като касаторите не са формулирали основание за допустимост на касационно обжалване.
Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 27.03.2009 г. по гр. д. № 815/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: