ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 768
гр. София, 15.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 467 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. Т. Я. и Ж. Т. А. срещу определение № 1* от 09.06.2009 г. по гр. д. № 1997/08 г. на Окръжен съд гр. В.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
С. чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби тогава, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите изрично посочени в закона. Когато определенията са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС.
Видно е от данните по делото, че с решение № 577 от 30.04.2009 г. по гр. д. № 1997/08 г. Окръжен съд гр. В. е потвърдил решение № 1* от 26.05.2008 г. по гр. д. № 1371/07 г. на Районен съд гр. В.. В. производство е било образувано по жалба на Д. Я. и Ж. А. В производството ответниците И са били представлявани от адвокат М, съгласно договор за правна помощ и защита № 1* от 05.02.2009 г. В пледоарията си по същество на делото, произнесена в съдебно заседание на 09.02.2009 г. адв. М е поискала съдът да присъди на ответниците по въззивната жалба направените от тях разноски в производството, но съдът е пропуснал с решението си да се произнесе по този въпрос. По молба на ответниците от 14.05.2009 г., с обжалваното определение съдът е осъдил въззивниците да заплатят на въззиваемите 1 000 лв. разноски по делото.
Определението е законосъобразно. Според чл. 192 ал. 4 ГПК /отм./, след като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени. В срок от два месеца след влизане на решението в сила, съдът по свой почин, или по искане на страните, може да го измени в частта му за разноските. В чл. 64 ал. 2 ГПК /отм./ е записано, че ответникът също има право да търси заплащане на направените от него разноски в производството вкл. и възнаграждение за един адвокат ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от жалбата. Те се присъждат от съда пред който са направени и който е постановил решението. Твърденията, че в представеното пълномощно заплатената сума не е била вписана, не са подкрепени с доказателства. Пълномощното е редовно оформено, с вписана договорена и внесена сума, затова доказателствената му сила правилно е била зачетена от въззивния съд. Позоваването на доказателства представени по друго дело са неотносими към настоящото производство и не са основание за отмяна на обжалваното определение. Без значение за доказване представителната власт на упълномощителя е факта, че пълномощното е представено като индигово копие, а не в оригинал, след като не е било своевременно оспорено в момента на представянето му пред съда. От друга страна, с оглед предмета на спора, няма основание за приложение нормата на чл. 64 ал. 4 ГПК /отм./.
Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 09.06.2009 г. по гр. д. № 1997/08 г. на Окръжен съд гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: