ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 547
гр. София,16.09. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 478 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от “О” Е. гр. С. срещу разпореждане от 29.05.2009 г. по гр. д. № 1063/08 г. на Окръжен съд гр. В. Т. с което подадената от него частна касационна жалба срещу определение от 31.03. 2009 г. е върната. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането.
Ответникът по жалбата Г. М. Р. оспорва същата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
С. чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби тогава, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Когато определенията по ал. 1 са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС.
Видно е от данните по делото, че с решение № 81 от 25.02.2009 г. по гр. д. № 1063/08 г. Окръжен съд гр. В. Т. е обезсилил частично решение № 546 от 10.09.2008 г. по гр. д. № 1822/07 г. на Районен съд гр. Г.. По молба на ответника по касация, с определение от 31.03.2009 г. въззивният съд е осъдил “О” Е. да заплати на Г. Р. 270 лв. разноски по делото. Фирма “О” Е. е подала частна касационна жалба срещу определението от 31.03. 2009 г. С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал жалбата на основание чл. 286 ал. 1 т. 3 ГПК като е приел, че обжалваемият интерес е под 1 000 лв. Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Ограничението по чл. 274 ал. 4 ГПК касае определенията по ал. 3, но не и тези по ал. 2, по които съдът се произнася като въззивна инстанция. Затова настоящият състав счита, че разпореждането за връщане на частната касационна жалба следва да бъде отменено.
Тъй като частната жалба срещу определението на съда от 31.03.2009 г. е връчена на ответника по касация и той е взел становище по нея, няма пречки, за процесуална икономия, частната жалба срещу това определение да бъде разгледана по същество.
Спорът между страните е дали касаторът дължи заплащане на разноски за въззивното производство. Доводите в жалбата са неоснователни. След влизане на решението в сила, съдът по свой почин, или по искане на страните, може да го измени в частта му за разноските. Ответникът също има право да търси заплащане на направените от него разноски в производството вкл. и възнаграждение за един адвокат ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от жалбата. Видно е от данните по делото, че във въззивното производство ответницата Г е била представлявана от адвокат Г въз основа на упълномощаване. Пълномощното е редовно оформено, с вписана договорена и внесена сума от 270 лв., затова доказателствената му сила правилно е била зачетена от въззивния съд. От протокола на съдебно заседание проведено на 19.02.2009 г. е видно, че адв. Г е поискала от съда на доверителката и да бъдат присъдени разноски, като същото искане е записано и в представените писмени бележки по делото. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата срещу определение от 31.03.2009 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 29.05.2009 г. по гр. д. № 1063/08 г. на Окръжен съд гр. В. Т.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1063/08 г. на Окръжен съд гр. В. Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: