О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
[населено място], 30.09.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Рикевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 571 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 26 от 3.02.2010 год. по гр. д. № 322/2009 год. Кърджалийският окръжен съд, като въззивна инстанция, при новото разглеждане на делото след отмяна на предходното му решение, е отменил първоинстанционното решение от 27.01.2006 год. по гр. д. № 662/2004 год. на Кърджалийския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Ф. и С. Х. по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и вместо това е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на ответниците Б. Р. М. и Ш. М. Р., че Н. Х. Х. /респ. неговият баща Х. Х. М./, наследодател на ищците Ф. и С. Х., към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на нива от 1.607 дка дка в м. „Ш. т.” в землището на [населено място], представляваща югозападната част с площ 115 кв. м. от имот № 209 и югоизточната част с площ 1502 кв. м. от имот № 299 по картата на възстановените на ответниците земеделски земи.
Въззивното решение в тази му част е обжалвано с касационна жалба в срок от ответниците Ш. Р. и Б. М., чрез пълномощника им адв. Н. П., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това производството по делото се прекрати като недопустимо или исковете се отхвърлят.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като поддържат, че по въпроса за допустимостта на производството по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като е приел, че е налице незавършено производство по обезщетяване на ищците и не отчел липсата на правен интерес от предявяването на иска им и влязлата в сила карта на възстановената собственост. Противоречието по тези въпроси съзират в представеното решение № 351 от 21.04.2009 год. по гр. д. № 735/2008 год. на ВКС и ТР № 1/97 год. на ОСГК, без излагане на конкретни съображения в тази насока.
Ищците в писмен отговор по чл. 287 ГПК оспорват касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като ищците са поддържали, че части от възстановените на ответниците имоти са собственост на техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС, в който смисъл въпросът за допустимостта на този иск е предмет на отменителното решение на ВКС от 8.10.2009 год. по гр. д. № 1393/2008 год., с което делото е върнато за ново разглеждане с указания за произнасяне по тази претенция. В него е прието, че е налице заявление за възстановяване на собствеността на спорния имот, решение, с което е признато право на възстановяване на наследодателя на ищците Н. Х. като наследник на Х. М., поради което и разрешаването на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ би обусловило последващите действия на ПК по възстановяване на собствеността. В изпълнение на тези указания при новото разглеждане на делото въззивният съд е приел наличието на правен интерес с оглед съществуването на спор между страните за конкретен имот, заявен от тях и възстановен на ответниците, като го е уважил въз основа преценката на събраните доказателства.
Следователно, въпросът за допустимостта на производството по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е решен в противоречие с представената съдебна практика – решението по гр. д. № 735/2008 год., в което въз основа на други факти – липса на съвпадане на претендирани и от двете страни за възстановяване имоти, е прието липса на спор за материално право. По този въпрос не е налице противоречие и с ТР № 1/97 год. на ОСГК, напротив – в него е прието наличие на правен интерес от предявяването на този иск и при окончателно решение на О. /сега ОбСЗ/ за възстановяване в реални граници или за обезщетяване съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ.
По останалите доводи, развити в изложението, не е налице произнасяне на въззивния съд, което да е обусловило изхода на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а не се обосновава противоречие с представената практика.
В заключение следва извод, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 26 от 3.02.2010 год. по гр. д. № 322/2009 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд в обжалваната от Ш. М. Р. и Б. Р. М., чрез адв. Н. П., част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: