ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 573
гр. София, 23.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 75 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Ж. К., И. Р. К., Е. Р. П., Л. Р. Ч., Ж. Р. Р., Г. С. Д., М. Б. Д. и С. Б. Д. срещу решение № 1* от 19.06.2009 г. по гр. д. № 261/09 г. на Софийски апелативен съд. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация О. к. с. гр. В. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е кои са лицата на които се възстановява собствеността по смисъла на чл. 3 ал. 1 ЗВСОНИ. Вторият формулиран въпрос е дали процесният имот съществува реално във възстановими обеми. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Затова вторият въпрос е фактически и не е основание за преценка на допустимоста на касационното обжалване.
Касаторите твърдят че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и има основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 52 от 10.10.2008 г. по гр. д. № 264/08 г. на Окръжен съд гр. В., с който предявеният от касаторите иск за собственост на 11.1 дка, част от имот с площ 27 дка, в м. “Д” на с. К. и на сгради, бивша пивоварна фабрика състояща се от основна сграда с площ 849 кв. м. и пристройка 140 кв. м., е отхвърлен. За да потвърдипървоинстанционното решение въззивният съд приел че ищците са наследници на С. П. , починал през 1961 г. По делото не били ангажирани доказателства с които да се установи кога и от кого е отнет имота, кои са били акционерите в дружеството придобило имота през 1924 г., както и че наследодателят им бил единствен акционер към момента на отчуждаване на имота, затова и не е доказана активната легитимация на ищците. Имотът не бил индивидуализиран в достатъчна степен и не било доказано че сградите съществуват реално до размера до който са отчуждени.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по посочения по-горе съществен материалноправен въпрос, изразена в решение № 1* от 18.03.2002 г. по гр. д. № 313/2001 г. на ВКС IV ГО. В него е прието, че на основание чл. 2 ал. 1 ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху имотите, отчуждени и по указите, с които е отнето имущество не само на отделни физически лица, но и на юридически лица. Когато те не са съществували при влизане на реституционния закон в сила, възстановяването на собствеността им е в полза на съдружниците или членовете на юридическите лица или техните наследници. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е съобразил нормата на закона и съдебната практика, но е приел че касаторите не са доказали твърденията че техният наследодател е бил единствен и последен акционер, а не че имотът не може да бъде възстановен на наследниците на членовете на акционерно дружество.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 19.06.2009 г. по гр. д. № 261/09 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: