О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
гр.София,10.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2036 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. М. срещу решение № 297 от 03.07.2008 г. на Д. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 268 от 2008 г., с което е отменено решение № 5 от 19.02.2008 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Д. районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от П. А. М. срешу О. с. „З” –гр. Д. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на А. А. К. на възстановяване на собствеността върху 20 дка земеделски земи в землището на гр. Д., кв. Рилци.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие с практиката на съдилищата по следните въпроси: 1. Допустимо ли е при решаване на спора съдът да отдава приоритет на едни доказателства, а да игнорира и да не дава вяра на други и 2. Д. ли е доказването на правото на собственост върху земеделски земи в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗ само с писмени доказателства, 3. П. нарушение ли съдът да постанови решение извън пределите, очертани в исковата молба. Като решения на съдилищата, на които обжалваното решение противоречи, се сочат: решение от 28.12.2005 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на СГС, Второ В отделение, решение № 2* от 30.12.1994 г. по адм.д. № 217 от 1994 г. на ВС, Трето г.о. и решение № 367 от 30.05.2006 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о.
Ответниците О. с. „З”- гр. Д. и О. г.. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от касаторката иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се доказва наследодателят на касаторката А. А. К. да е бил собственик на претендираните 20 дка земеделски земи в землището на гр. Д., кв. Рилци към датата на внасяне на тези земи в ТКЗС. Прието е, че представеният списък на член-кооператорите на ТКЗС от 1956-58 г. е допустимо доказателство за установяването на това право на собственост, но че доказателственото значение на този списък следва да се преценява в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. А от тях не се установявало по беспорен начин, че процесните земеделски земи са били собственост на А. К. , а не собственост на членове на неговото домакинство- по-конкретно на неговата майка Г, починала на 23.12.1956 г., на чиито наследници вече са били възстановени земеделски земи в същото землище.
Така постановеното решение не противоречие на практиката на съдилищата по първите два поставени от касаторката процесуалноправни въпроси: Както в практиката на съдилищата /включително и в посочените от касаторката решение от 28.12.2005 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на СГС, Второ В отделение и решение № 2* от 30.12.1994 г. по адм.д. № 217 от 1994 г. на ВС, Трето г.о./, така и в обжалваното решение на Д. окръжен съд е прието, че в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ правото на собственост може да се доказва с посочените в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ доказателства, както и с други писмени доказателства и че съдът преценява доказателственото значение на всяко едно от представените по делото доказателства в съвкупност с останалите доказателства, а когато е налице противоречие между доказателствата- по вътрешно убеждение дава вяра на едно от тях, като излага мотиви затова в съдебния си акт. Дали преценката на съда на доказателствата е правилна е въпрос, който не може да се разглежда в настоящото производство по чл.288 от ГПК, а само в производството по чл.290 и сл.от ГПК, ако касационното обжалване е било допуснато.
Третият поставен в изложението въпрос /процесуално нарушение ли съдът да постанови решение извън пределите, очертани в исковата молба/ е неотносим към настоящото дело, тъй като в разглеждания случай съдът се е произнесъл в пределите, очертани в исковата молба- дал е отговор на спорния за страните въпрос дали наследниците на А. К. имат право на възстановяване на правото на собственост върху описаните в исковата молба земеделски земи.
Поради гореизложеното следва да се приеме, че в изложението на касаторката не са посочени правни въпроси, които са решени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС или на други съдилища в страната или решаването на които би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поради това няма основание за допускане на касационното обжалване на това решение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на П. А. М. срещу решение № 297 от 03.07.2008 г. на Д. окръжен съд, гражданско отделение,постановено по в.гр.д. № 268 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.