О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 21.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 57 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Г. от гр. С. срещу въззивно решение от 30.10.2009 г. по гр.д. № 332 /2009 г. на С. окръжен съд, І г.с-в., с което е потвърдено решение на С. районен съд, с което е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че учреденото в негова полза на 16.01.1996 г. с нотариален акт с посочен номер право на строеж за апартамент, заедно с принадлежностите му, който е индивидуализиран, е погасено по давност в полза на собствениците на земята, които са посочени.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят излага следните основания за допускане на касационно обжалване : основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК – решението противоречи на решение № 124 /23.04.1999 г. по гр.д. № 15 /1990 г. на ІV г.о. на ВКС – не посочено по какъв въпрос; основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК – за правилното и еднакво прилагане на конкретна законова разпоредба – чл.67 ЗС е необходимо да се даде еднозначен отговор на въпроса: от кой начален момент възниква фактическата възможност за осъществяването на правото на строеж; еднакъв критерий за определяне на този момент ли се прилага за получателя на правото на строеж – строител с учредена му от собствениците на дворно място суперфиция и за физическото лице – добросъвестен приобретател на право на строеж за построяване на конкретен недвижим имот в строящата се от изпълнителя етажна собственост. Подчертава, че спорът не е изолиран –в същия съд се разглеждат над 30 производства с идентичен предмет., по които са постановени различни решения – довод за значението на въпроса и за наличието на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по това производство К. М. М., Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., Т. М. П., П. С. П. и С. Е. С. оспорват основанието за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че давностният срок е започнал да тече от момента на учредяването на правото на строеж (16.01.1996 г.) и е изтекъл на 16.01.2001 г., когато се е погасило правото на строеж на ответника в полза на ищците – собственици на земята., а ако се приеме, че давностният срок е започнал да тече от издаването на разрешението за строеж от 12.07.1996 г., то петгодишният срок е изтекъл на 12.07.2001 г., а апартаментът на ответника няма характера на самостоятелен обект преди завършването на цялата сграда.
По първото посочено основание (чл.280,ал.1,т.2 ГПК) не е изведен въпрос, за който да се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешение на същия въпрос в посоченото решение, поради което твърдението не следва да се приеме като основание за допускане на касационно обжалване.
По въпросите, сочени като основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК въззивният съд се е произнесъл в съответствие с решения на състави на Първо гражданско отделение на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК : . № 57 / 04.03.2010 г. по гр.д. 17 /2009 г., № 539 /10.06.2010 г. по гр.д. № 1077 / 2009 г. (на настоящия състав), № 16 / 16.06.2010 г. по гр.д. № 442 / 2009 г., с които е уеднаквена практиката по въпросите.:
Съгласно нормата на чл. 67 от ЗС, „правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност ако не се упражни в продължение на пет години”. В. , че с изтичането на визирания срок се погасява самото ограничено вещно право, нормата определя срока като давностен, за да го свърже с възможността за съответно прилагане на института на погасителната давност по ЗЗД за спиране и прекъсване течението на давността. В нормата на чл. 67 от ЗС не е определен началният момент, от който започва да тече петгодишният срок за погасяване по давност на правото на строеж, а е неприложима и нормата на чл.114 от ЗЗД към началния момент за течение на петгодишния срок за погасяване на ограничените вещни права. Доколкото погасителната давност представлява (резултат на) бездействие на титуляра на правото, то следва да не е обусловено от други причини извън волята и поведението на носителя на правото. В този смисъл съдебната практика с Р. № 46 /1990 г. и Р № 124 /23.04.1990 г. по гр.д. № 15 /1990 ІV гр.о. приема, че давността за погасяване правото на строеж започва да тече от възникване на фактическата възможност за реализирането му, изразяваща се в осигуряване на строителни книжа и фактическото получаване на достъп до имота за суперфициара…. С прехвърляне на правото на строеж на нов правен субект обаче от този на когото е учредено не започва да тече нова петгодишна давност. Това е така, защото приобредателят не може да има повече права от този на когото е учредено правото на строеж. Неговото право е производно от това на суперфициара. Нормата на чл. 67 от ЗС защитава интересите на собственика на терена, поради което е недопустимо определеният от закона петгодишен срок да се новира без тяхно съгласието единствено по волята на суперфициара и правоприемниците му. Този срок може да бъде прекъсван и спиран, но прехвърлянето на правото на строеж не е от обстоятелствата, които визират чл.115 и чл.116 от ЗЗД за спиране и прекъсване на давността. Затова с прехвърляне на правото на строеж на трето лице не започва да тече нов петгодишен срок за упражняването му.
Тъй като не е установено противоречие, а съответствие между разрешението на едни и същи въпроси в обжалваното решение и в цитираните решения по чл.291 ГПК, наведеното основание за допускане на касационно обжалване не е осъществено.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 30.10.2009 г. по гр.д. № 332 /2009 г. на С. окръжен съд, І г.с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.