О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
София, 13.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 63 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. срещу решение от 22.10. 2009 г. по гр.д. № 247 /2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение на Ш. окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу М. А. Д. иск с правно основание чл.29 СК (отм.) за сумата 15,000 лева – семейни средства, вложени в строителството и оборудването на бензиностанция в с. Х., Ш. област, която (сума) представлява 1 /4 от пазарната стойност на бензиностанцията – половината от правото на собственост на ЕТ „М”, гр. Ш. от същата бензиностанция, за придобиването на която ищцата допринесла с парични средства, с труд, работа в домакинството и отглеждането на две деца.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят излага следните основания за допускане на касационно обжалване : И. въпросите: каква е правната природата на един договор за гражданско дружество между търговци и възниква ли по силата на самия договор за гражданско дружество обща собственост върху изградения недвижим имот за страните по договора и в този случай тези норми специални ли са по отношение на тези от ЗС и ЗУТ в случай, че гражданското дружество не е регистрирано в ТД на НАП и няма активи и пасиви, отразява ли се това върху правото на собственост върху сградата, ако такова право е възникнало по силата на договора; трябва ли да има присъдено вземане на ответника, за да възникне правото на иск по чл.29 ЗС (Р. № 119/2009 г. по гр.д. № 278 /2004 г. на ШОС (първоинстанционното). Твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на чл.357 и сл. ЗЗД, т.к. не са решени еднозначно от съдилищата и по тях има постановени противоречиви въпроси – решение от 25.06.2004 г. по възз. гр.д. № 360 /2004 г. на В. АС въззивният съд е приел в мотивите си, че ЕТ „М” е участник в гражданско дружество от 1994 г. с ответника И, че всичко придобито от дружеството е обща собственост на съдружниците и че правата си за внесените общи семейни средства ищцата (П. Панайотова) и бившия и съпруг в дружеството тя може да реализира по чл.29 СК, сочи се и съдебно определение на първоинстанционен съд от 23.10.2008 г. за прекратяване на гр. д. № 712 /2008 г. на Ш. ОС поради недопустимост на осъдителен иск за парична равностойност на дял между съдружниците в гражданското дружество ЕТ „М” и ЕТ „И”. Твърди, че с изложеното са налице основанията по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по иска не изразява становище по искането за допускане до касационно обжалване.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че той е недоказан: не е доказано ответникът да е придобил собствеността върху бензиностанцията (постройката) по силата на чл.92 ЗС (по приращение), защото липсват доказателства през 1993 – 1994 г. ответникът, действащ в лично качество или като едноличен търговец (нататък и ЕТ) да е бил собственик върху земята, върху която е построена постройката; той е придобил правото на собственост върху земята едва през 2001 г. без в договора да е посочена и бензиностанцията върху нея; следователно не може да се направи извод, че М. Д. в лично качество или като едноличен търговец е придобил правото на собственост върху процесната сграда, а следователно – и съсобственост между двамата ЕТ по силата на договора за гражданско дружество и на осн. чл.359 ЗЗД; дори и да се приеме, че единият от съдружниците е придобил правото на собственост върху обекта и това да е в резултата на съвместния принос и на двамата в гражданското дружество, то недоказан в процеса остава приносът на П. П. в придобиването на процесното имущество, за което са събрани само гласни доказателства, а не са събрани доказателства от страната, чиято е доказателствената тежест в процеса, на каква стойност се изчислява този принос.
По доводите за допускане на решението до касационно обжалване :
По довода, че част от въпросите са от значение за точното прилагане на закона – довод по чл.280,ал.1,т.3 ГПК:
Първият въпрос е за това дали възниква ли по силата на самия договор за гражданско дружество обща собственост върху изградения недвижим имот за страните по договора.
Въззивният съд не е основал решението си на този въпрос, а на въпроса дали е установено придобиването на процесния недвижим имот от ответника или неговия съдружник и следователно за гражданското дружество и в съсобственост между съдружниците (чл.359 ЗЗД) чрез някой от предвидените в закона придобивни способи.
Не е осъществена и предвидената в чл.280,ал.1,т.3 ГПК и ТР 1 /2010 г. предпоставка за допускане на касационно обжалване – значение на въпроса за точното прилагане на закона, поради следното: Правото на собственост върху недвижими имоти се придобива чрез установени от закона способи за придобиване (вж. чл.77 ЗС); Н. на чл.358 и чл.359 ЗЗД не са непълни, неясни, противоречиви, с тях не се установява нов и различен способ от установените за придобиване на недвижими имоти в полза на гражданското дружество; Жалбоподателят не твърди, че по изведения въпрос има създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито, че отговорът на въпроса е необходим за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
Т.к. не е разгледал и не е следвало да разгледа въпроса дали гражданското дружество е придобило бензиностанцията по силата на самия договор за гражданско дружество, съдът не следвало да разгледа и останалите изведени от жалбоподателя производни на този въпрос въпроси.
Поради което и основанието по т.3 не е осъществено.
По довода, че поделото въпросът за придобиването на бензиностанцията е разрешен в противоречие с решение от 25.06.2004 г. по възз. гр.д. № 360 /2004 г. на В. АС :
Решението е приложено по делото, то е постановено по друг спор между страните по настоящото дело – с правно основание чл.74,ал.2 вр. чл.72,ал.1 ЗС, предявеният от П. П. срещу М. Д. иск за вземания от подобрения е отхвърлен, защото не е доказано качеството и на владелец. Решението е влязло в сила (оставено е в сила с решение на ВКС). По другото дело съдът е приел, че твърденията на П. П. за внесени в гражданското дружество общи за нея и нейния съпруг парични средства не я прави нито владелец, нито съдружник в гражданското дружество и правата си по тях ищцата П би могла да търси в отношенията си с бившия си съпруг или по иск по чл.29 СК, или в производство по сметки по иск за делба. Съдът не е изразил становище по основателността на твърденията. Видно е, че между двете решения няма противоречие. В цитираното определение на първоинстанционен съд от 23.10.2008 г. за прекратяване на гр. д. № 712 /2008 г. на Ш. ОС поради недопустимост на осъдителен иск, в сила от 07.11.2008 г., също няма възприето разрешение, което да противоречи на разрешение в обжалваното решение, изводите на съда са само относно недопустимостта на предявения иск.
Твърдението за противоречие на въззивното решение с първоинстанционното решение (Р. № 119/2009 г. по гр.д. № 278 /2004 г. на ШОС ) не представлява основание за допускане на касационно обжалване
П. изложеното не е осъществена и предпоставка по т.2.
Следва да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване не е обосновано с наличието на предвидени в закона критерии.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 22.10. 2009 г. по гр.д. № 247 /2009 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.