Р Е Ш Е Н И Е
№ 539
.София, 10.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1077 описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. А. и М. Д. А. срещу решение № 127 от 06.04.2009 г. на С. окръжен съд, граждански състав, постановено по в.гр.д. № 127 от 2009 г., с което е отменено решение № 6 от 23.12.2008 г. по гр.д. № 822 от 2008 г. на С. районен съд и вместо него е постановено ново решение за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на касаторите и на К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В., че прехвърленото на касаторите с договор от 07.07.1995 г., обективиран в нотариален акт № 14, т.XI по нот.д. № 3* от 1995 г. , право на строеж е погасено по давност в полза на собствениците на земята, поради неупражняването му в 5-годишен срок.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните във връзка със заявените касационни основания, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ответници по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 1* от 23.10.2009 г. по настоящото дело.
С обжалваното решение С. окръжен съд е уважил предявения отрицателен установителен иск, че Д. Г. А. и М. Д. А. не притежават правото на строеж, което им е прехвърлено с договор от 07.07.1995 г., обективиран в нотариален акт № 14, том XI по нот.д. № 3* от 1995 г., като е приел, че прехвърленото с горепосочения нотариален акт право на строеж е погасено по давност поради неупражняването му в 5-годишен срок от учредяването. Приел е, че правото на строеж на апартамент в многоетажна сграда се счита за упражнено не с построяването на конкретния апартамент, а с построяването на сградата в груб вид, съгласно пар.5, т.46 от ЗУТ /с изграждането на покрива на сградата/. Приел е още и че презаверката на разрешението за строеж от собствениците на земята не прекъсва погасителната давност, тъй като същата се прекъсва само в изрично посочените в чл.116 от ЗЗД случаи.
По въпросът, по който е допуснато касационното обжалване /от кой момент става фактически възможно упражняването на правото на строеж от лицата, които са придобили това право от строителя на сградата, чието право на строеж е погасено по давност- от учредяването на това право, от погасяването по давност на правото на строеж на строителя, който е имал задължение да изгради сградата, от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е признато за установено, че правото на строеж на строителя е погасено по давност или от друг момент/ ВКС счита следното: Съгласно чл.67 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. В тази норма не е определен начален момент, от който започва да тече този петгодишен срок. В случая не може да се приложи по аналогия нормата на чл.114 от ЗЗД, тъй тя касае началния момент на давностния срок само за облигационни вземания. С оглед целта на разпоредбите за давностните срокове /да се обвърже бездействието на титуляра на едно облигационно или вещно право със загубването на това право/, следва да се приеме, че давностният срок по чл.67 от ЗС започва да тече от възникването на фактическа възможност за упражняването на правото на строеж от суперфициара, която в случая настъпва след осигуряване на строителни книжа и след фактическото получаване на достъп на суперфициара до имота, в който ще се строи. С прехвърлянето на правото на строеж на трето лице от този, в полза на когото е учредено това право, не започва да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй като приобретатят не може да има повече права от праводателя си- неговото право е производно от това на суперфициара. Освен това, нормата на чл.67 от ЗС защитава интересите на собственика на терена, поради което е неподустимо определеният от закона петгодишен давностен срок да се новира единствено по волята на суперфициара и правоприемниците му, без съгласието на собственика на терена. Прехвърлянето на правото на строеж от суперфициара на трето лице не е основание и за спиране или прекъсване на давностния срок по чл.67 от ЗС, тъй като не е от обстоятелствата, посочени в чл.115 и чл.116 от ЗЗД. Влязлото в сила съдебно решение, с което е установено погасяването на правото на строеж за този, на когото това право е било първоначално учредено, също не е основание за начало на нов петгодишен давностен срок за реализирането му от третото лице- правоприемник на първоначалния суперфициар, както поради гореизложеното, така и поради това, че рискът от избор на лош изпълнител на строежа е за сметка на носителя на ограниченото вещно право, а не на собственика на земята. Неизпълнението на договора за строителство от строителя по причини, които могат да му се вменят във вина, е основание за разваляне на този договор, но не съставлява обективно обстоятелство, стоящо извън волята на носителя на ограниченото вещно право и имащо за последица спиране или прекъсване на давността по чл.67 от ЗС. В този смисъл е вече постановената практика на ВКС в решение № 57 от 04.03.2010 г. по гр.д. № 17 от 2009 г. и решение по гр.д. № 442 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о.
С оглед на горепосочения отговор на поставения по делото съществен правен въпрос, обжалваното решение е правилно: По делото е било установено, че ищците са учредили право на строеж на сграда в полза на „А” ЕООД с нотариален акт № 171 от 19.06.1995 г. От своя страна „А” ЕООД е прехвърлил на ответниците по делото правото на строеж на апартамент „Г” със застроена площ от 58 кв.м. на първия жилищен етаж на сградата, построена в имота на ищците с нотариален акт № 14 от 07.07.1995 г. Възможността да бъде реализирано това право на строеж е възникнала на 22.08.1995 г., когато е било издадено строителното разрешение за изграждане на сградата. До изтичане на повече от 5 г.от тази дата сградата не е била завършена в груб строеж, поради което правилно въззивният съд е приел, че правото на строеж е погасено по давност.
Неоснователен е доводът за недопустимост на решението поради липса на правен интерес за ищците да завеждат вече успешно проведен иск, какъвто бил искът срещу „А” ЕООД. В случая действително има влязло в сила решение по гр.д. № 1* от 2006 г. на С. районен съд, постановено по спор между ищците и „А” ЕООД, в което е установено, че правото на строеж на „А” ЕООД е погасено по давност, но това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо ответниците по настоящото дело, тъй прехвърлянето на правото на строеж от „А” ЕООД на ответниците с нотариалния акт от 07.07.1995 г. е станало преди завеждането на това дело, а не в хода на делото. Поради това ищците имат правен интерес да установят погасяването по давност на правото на строеж и по отношение на ответниците- приобретатели на правото на строеж от „А” ЕООД в отделно гражданско производство.
Неоснователен е и касационния довод за недопустимост на решението, тъй като ищците нямали правен интерес от предявяването на установителен иск при положение, че можели да предявят осъдителен иск. Носителят на едно вещно право има право сам да определи какъв вид защита на правата си да предприеме- дали само установяване на тези свои права, с оглед възможността по този начин да прекъсне течащата в полза на владелеца придобивна давност за имота, или по-силна форма за защита, каквато е предявяването на осъдителен иск.
Неоснователен е и доводът за неправилност на решението поради това, че правото на строеж на касаторите на апартамент, находящ се на първия етаж от сградата, било реализирано преди изтичане на давностния срок по чл.67 от ЗС- апартаментът, правото на строеж на който е било прехвърлено на касаторите от „А” ЕООД, бил завършен в груб строеж преди изтичане на давностния срок по чл.67 от ЗС. По делото е установено, че в петгодишния срок по чл.67 от ЗС сградата е била завършена само до плочата на втория етаж, тоест не е била завършена в груб строеж. В случая, тъй като правото на строеж за множество обекти в бъдещата сграда е учредено на един правен субект и той е поел задължението да изгради цялата сграда, то това право се счита реализирано, когато е изградена цялата сграда като съвкупност от отделни обекти на собственост, ведно с принадлежащите им помещения и общи части в груб строеж /съгласно т.46 от ДР на ЗУТ „груб строеж” е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи/, а не след построяването на отделен апартамент в нея. Това е така, тъй като само след изграждането на цялата сграда в груб строеж може да се придобие собствеността върху отделните обекти в тази сграда, защото те не могат да съществуват без присъщите им общи части по чл.38 от ЗС. Само в случаите на разрешено поетапно застрояване на отделни етажи или части от сградата /например при учредено право на надстрояване на няколко етажи от сграда в полза на различни правни субекти/, нереализирането на правото на строеж на по-долния етаж от сградата може да е основание, за да се приеме, че давностният срок за погасяване на правото на строеж на следващите етажи от тази сграда все още не е започнал да тече.
С оглед на всичко гореизложено и на основание чл.293, ал.1 от ГПК обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат пред ВКС в размер на 500 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 06.04.2009 г. на С. окръжен съд, граждански състав, постановено по в.гр.д. № 127 от 2009 г.
ОСЪЖДА Д. Г. А. и М. Д. А. и двамата от гр. Г., С. област, ул.”П” № 3 да заплатят на К. Д. К. с адрес: гр. С., ул.”Г” № 7* с адрес: гр. С., ул.”П” № 1, вх. В, ап.36, М. Н. С. и Д. Д. В., последните двама с адрес гр. С., кв.”Т”, бл.57, вх. А, ет.15, ап.89 на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.