О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 999
София, 08.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№530 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №313 от 05.11.08г. по гр.д. №715/08г. на П. окръжен съд е оставено в сила решение №357 от 03.06.08г. по гр.д. №1112/07г. на П. районен съд, с което на основание чл.32, ал.2 от ЗС е било разпределено ползването на УПИ * от кв.19 по плана на с. Л., община П., съобразно заключението на вещото лице, прието в първата инстанция.
Въззивният съд е приел, че процесният имот е съсобствен между ищеца Т. З. Б., който притежава 290/1112 ид.части от него и ответниците С. М. С., В. К. Б. и Л. М. С., в качеството им на наследници на М. С. Б. , които са собственици на останалата част от мястото. Съсобствеността е установена с влязлото в сила решение №899/11.07.91г. по гр.д. №1914/90г. на П. районен съд по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, което обвързва със сила на пресъдено нещо страните по това дело и техните правоприемници – Т. З. Б. и наследниците на М. С. Б. Прието е, че в процеса по настоящото дело не е доказано придобиване по давност на частта на ищеца Т. З. Б. от М. С. Б. и неговите наследници след 1991г. Обсъдени са и прехвърлителните сделки след 1991г. Мястото е разпределено съобразно правата на страните, установени с документите за собственост.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. К. Б.. В нея са изложени оплаквания срещу извода на въззивния съд, че процесното място е съсобствено между страните. В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за съсобствеността въззивното решение противоречи на решения №247 от 10.03.75г. по гр.д. №95/75г. на ІІІ ГО на ВС; №40 от 04.04.2000г. по гр.д. №549/99г. на ІV на ВКС и решение №223 от 05.04.06г. по гр.д. №14/06г. на ВКС, І ГО.
Ответниците в производство не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение е съобразено с доказателствата по делото /най-вече с влязлото в сила решение, което обвързва страните по делото със сила на пресъдено нещо/ и със съдебната практика по чл.32, ал.2 от ЗС. По преюдициалния въпрос за съсобствеността то не противоречи на посочените от жалбоподателя решения на ВС и ВКС. Решение №247 от 10.03.75г. по гр.д. №95/75г. на ІІІ ГО на ВС не третира въпроса за съсобствеността, а постановява, че за да може единият от съсобствениците едностранно да предоставя жилище под наем по реда на ЗНО /отм./, трябва преди това ползването му да е било разпределено по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. Обстоятелството, че по онова конкретно дело въпросът за съсобствеността е останал неизяснен, според мотивите на съдебното решение, не означава, че и в настоящия случай това е така. В решение №40 от 04.04.2000г. по гр.д. №549/99г. на ІV на ВКС е прието, че е суверенно право на инстанцията по същество да преценява свидетелските показания според вътрешното си убеждение, а касационният съд проверява само правилността на решението от гледна точка на приложението на закона. В настоящия случай, в съответствие с това решение, въззивният съд е обсъдил свидетелските показания по делото и е изложил подробни мотиви защо приема, че не е установено придобиването по давност на идеалната част на ищеца от ответниците и техния праводател след 1991г. Освен това – в съответствие с решение №223 от 05.04.06г. по гр.д. №14/06г. на ВКС, І ГО, въззивният съд е обсъдил възражението на ответниците, че ищецът е бил само държател на 290/1220 ид.части от процесното дворно място, а не техен владелец и е приел, че това възражение е неоснователно. Този извод на въззивния съд е в съответствие и с влязлото в сила решение №899/11.07.91г. по гр.д. №1914/90г. на П. районен съд, което обвързва страните по настоящото дело и според което наследодателят на ответниците е притежавал само 930/1220 ид.части от процесното дворно място.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №313 от 05.11.08г. по гр.д. №715/08г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: