О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1002
София , 08.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№898 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение № 73 от 13.02.09г. по гр.д. №965/08г. на П. окръжен съд, след частична отмяна на решение №16 от 31.10.2008г. по гр.д. №54/08г. на П. районен съд, е уважен предявеният от “А” О. гр. П. срещу Ц. Н. Д. иск по чл.109 от ЗС – ответницата е осъдена да се въздържа в бъдеще от поставянето на маси и столове на прохода на втория етаж на сградата на ищцовото дружество, построена в УПИ *Автогара, кв.167 по плана на гр. П.. Решението на районния съд е оставено в сила в останалата част, с която е бил оставен без разглеждане като недопустим предявеният по реда на чл.118 от ГПК /отм./ отрицателен установителен иск – че ответницата не е собственик на търговски обект – сладкарница, находяща се на втори етаж от сградата на автогарата в гр. П., както и в частта, с която е бил отхвърлен като неоснователен искът по чл.59 от ЗЗД.
За да уважи иска по чл.109 от ЗС въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на част от двуетажна масивна сграда, включваща І етаж – кафе аператив /дискотека/ и втори етаж – автогара, включваща чакалня за пътници с павилион и административен корпус, санитарен възел и багажно отделение, а ответницата, в качеството и на ЕТ “Г” – собственик на самостоятелен обект от втория етаж на тази сграда – бивша сладкарница “Р”, с площ от 43,50 кв.м. През летния сезон тя изнася пред обекта две маси с по два стола. Това пространство представлява обща част на сградата и макар масите и столовете да не блокират достъпа до касата на автогарата, тъй като винаги има място за преминаване, то не може да се ползва за търговски цели – т.е. ответницата извършва действия, които по естеството си пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подали и двете страни.
“А” О. обжалва въззивното решение в частта по отрицателния установителен иск. Счита, че по материалноправния въпрос – за валидността на придобивното основание на ответницата по отношение на притежавания от нея обект – бивша сладкарница “Р”, който не е бил обособен по реда на чл.62, ал.1 от ЗТСУ /отм./ като самостоятелен обект, е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване, тъй като въззивното решение противоречало на решение №161/2004г. на ТК, ІІ ТО и на решение по гр.д. №1349/93г. на ІV ГО.
Ц. Н. Д. обжалва решението в частта по иска с правно основание чл.109 от ЗС. Счита, че по въпроса дали тя възпрепятства с действията си ищеца да упражнява правото си на собственост в общите части решението противоречи на решение №139/23.11.85г. по гр.д. №1185/85г. на ОСГК, решение №1302/28.11.06г. по гр.д.1863/05г. на ІV ГО на ВКС, решение №411 от 02.03.99г. по гр.д. №2190/98г. на V ГО на ВКС и решение №723 от 11.03.81г. по гр.д. №388/81г. на І ГО на ВС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По жалбата на “А” О. гр. П.
О. установителен иск – че ответницата не е собственик на самостоятелен обект в сградата на ищеца, е бил оставен от съда без разглеждане с мотив, че липсва правен интерес от предявяването му. Спорът не е обсъждан по същество, не са разглеждани доводите за приложението на чл.62, ал.1 от ЗТСУ /отм./. Следователно въпросът, който е обусловил крайния резултат по този иск е процесуалноправен – за допустимостта на иска и по-специално – за наличието на правен интерес от предявяването му. Само по този въпрос, при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК може да се допусне касационно обжалване. В настоящия случай обаче жалбоподателят поставя материалноправни въпроси, които са по съществото на правния спор, с които двете предходни инстанции не са се занимавали и следователно – по тези въпроси не би могло да възникне някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
По касационната жалба на Ц. Д.
Изяснено е по делото, че ответницата използва за търговски цели общи части на сградата, които са предназначени за други нужди – да осигуряват достъп до отделните обекти от втория етаж – автогара с чакалня за пътници, павилион, административен корпус – управител, счетоводство, диспечер, стая за шофьори, санитарен възел, каса и багажно отделение, както и достъп до търговския обект на ответницата. Със самия факт на използване на общите части за нужди, за които те не са предназначени, ответницата пречи на ищеца да ги използва в пълен обем, според предназначението им. Този извод на въззивния съд не противоречи на цитираната от жалбоподателката съдебна практика по чл.109 от ЗС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73 от 13.02.09г. по гр.д. №965/08г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: