О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
София, 08.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№796 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение № І* от 10.01.09г. по гр.д. №493/08г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение №75/14.05.08г. по гр.д. №307/07г. на П. районен съд, с което е допусната съдебна делба на четири лозя в землището на гр. П., възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на М. П. Х.
Въззивният съд е приел, че предходната доброволна делба на тези имоти, извършена с договор от 20.12.96г. е нищожна по смисъла на чл.75, ал.2 от ЗН, тъй като в нея не са участвали всички съсобственици. Делбата е извършена само между децата на М. Х. и техните наследници, без в нея да са включени децата от предходен брак на преживелия съпруг на М. – С. Х. С. , починал през 1974г., които са наследници на неговия наследствен дял от 1/3 ид.част от тези земи. Прието е за неоснователно възражението на ответниците /наследниците на М. /, че са придобили по давност делбените имоти, които са владяли необезпокоявано след делбата от 1996г. След подробно обсъждане на писмените и гласните доказателства за давностното владение въззивният съд е приел, че не установено ответниците да са осъществявали фактическа власт върху спорните имоти след 1996г., в срока по чл.79, ал.1 от ЗС – 10 години, но дори това да беше така, намерението им за своене не е достигнало до останалите наследници. Изложени са съображения, че имотите са съсобствени и в този случай всеки от съсобствениците се явява владелец на своите идеални части и държател на частите на останалите съсобственици, ето защо следва да се установи промяната в това намерение и установяване на владение само за себе си. Освен това – едно от изискванията на владението е да бъде явно, а в случая това условие не е налице, тъй като имотите са били предоставени за ползване на кооперация, която реално не ги е обработвала. Имотите не са били оградени и не е установено ответниците да не са допускали ищците до тях и по този начин да са отблъсквали владението им.
Касационна жалба срещу въззивното решение са подали само част от ответниците – П. В. Х., Е. В. П. и С. К. Х..
В жалбата на П. Х. и Е. Х. се съдържа оплакване срещу извода на въззивния съд, че спрямо тях срокът за придобиване по давност на процесните лозя е десетгодишен. Позовават се на обстоятелството, че всеки от тях е придобил по едно лозе по силата на дарение – нотариални актове №144/96г. и №145/96г., направено в тяхна полза от баща им В. С. Х. , който от своя страна е получил тези лозя в свой дял при делбата от 1996г. Дори да се приеме, че тази делба е нищожна, те са добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, тъй като са придобили владението на годно правно основание, без да знаят, че праводателят им не е собственик. Ето защо срокът за придобиване на тези имоти по давност е 5 г. – чл.70, ал.2 от ЗС, а не 10г., както неправилно е приел въззивният съд. Освен това – не може да се твърди, че ищците не са знаели за правата им, при положение че нотариалните актове за дарение са били вписани. В изложението към жалбата поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. По въпроса за срока на давностното владение въззивното решение противоречало на решение №1127/19.07.02г. по гр.д. №1208/01г. на ІV ГО на ВС; №649/01.03.93г. по гр.д. №477/92г. на І ГО на ВС и решение №1095/01.10.08г. по гр.д. №3202/07г. на ІV ГО на ВКС, а по въпроса за обективирането на владението – на решение №1082/2008г. на ІV ГО на ВКС, като жалбоподателите считат, че вписването на нотариалните им актове дава гласност на това обстоятелство.
В касационната жалба на С. К. Х. се съдържат оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото, свързани с давностното владение. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. По въпроса за обективиране на намерението на жалбоподателя да владее само за себе си един от делбените имоти въззивното решение противоречало на ППВС №18 от 18.11.63г. по гр.д. №19/63г., съгласно което институтът на вписването е създаден, за да оповести на другите граждани за съществуващите права на лицата, в полза на които е извършено вписването. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се свързва с въпроса за начина, по който съсобственици, които са обърнали държането във владение, демонстрират настъпилата промяна спрямо останалите съсобственици. Жалбоподателят счита, че има известни различия в съдебната практика, като в едни решения се приема, че е необходимо съсобственикът да предприеме действия, отричащи правото на другите съсобственици и тези действия да бъдат доведени до знанието им, а в други решения последното изискване не се съдържа. Неоправданата строгост на първите решения според жалбоподателя представлява ограничително тълкуване, което е в противоречие с духа на закона, даващ предимство на владелеца, който трайно полага грижи и черпи ползи от един имот.
Ответниците в производството Ж. М. Д., И. Й. Х., Р. М. Д., Д. М. Д., Й. С. Х., В. С. Х., Р. Х. Т., С. В. Б., К. Х. С. и Р. В. В. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният какационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че няма основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Действително, като не е отчел обстоятелството, че П. Х. и Е. Х. са получили по дарение две от спорните лозя, въззивният съд неправилно е приел, че по отношение на тях срокът за придобиването им по давност също е 10 годишен. Този извод противоречи на посочената в касационната им жалба практика на ВС и ВКС. Този въпрос обаче не е от решаващо значение за изхода на правния спор, тъй като мотивите на въззивния съд, че по делото няма данни тези лица да са установили фактическа власт върху спорните лозя, да са осъществявали явно владение върху тях и да са отблъсквали владението на останалите съсобственици, важат както за целия 10 годишен период след 1996г., до завеждане на исковата молба през 2007г., така и за по-малката част от същия период. Свидетелите по делото са установили, че едва две-три години преди завеждане на делото П. и Е. обработват лозята си, а този срок не е достатъчен за придобиването им по давност.
На следващо място – по въпроса за демонстриране на владението на жалбоподателите спрямо другите съсобственици, въззивното решение не противоречи на ППВС №18 от 18.11.63г. по гр.д. №19/63г., тъй като то третира съвсем различна проблематика – за действието на вписването на исковите молби по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Функциите на това вписване – за непротивопоставимост спрямо ищеца на всички правни сделки със спорния имот, извършени след вписване на исковата молба, нямат нищо общо със спорния по настоящото дело въпрос за демонстриране на владението на целия имот от единия съсобственик пред останалите. Това постановление на ВС не може да се свърже и с ефекта на вписването на нотариалните актове, с които на жалбоподателите са прехвърлени спорните имоти, тъй като той е различен от ефекта на вписване на исковата молба, но и в този случай вписването няма нищо общо с демонстрацията на владението само за себе си – въпросът, който се поставя по настоящото дело.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за придобиване по давност на съсобствен недвижим имот. По този въпрос има установена съдебна практика, с която се приема най-общо, че намерението за своене на имота от единия съсобственик следва да достигне до знанието на останалите съсобственици и тяхното владение трябва да бъде отблъснато. Конкретните формулировки, които съдилищата използват по различните дела, за да изразят това принципно разбиране, свързани и с особеностите на конкретния случай, не дават основание да се приеме, че има различия в съдебната практика по този въпрос, които налагат привеждането и в единство от ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 10.01.09г. по гр.д. №493/08г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: