О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
София, 25.08.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№914 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №33 от 10.02.09г. по гр.д. №422/08г. на Л. окръжен съд е оставено в сила решение от 12.09.08г. по гр.д. №1398/06г. на Л. районен съд, с което е бил уважен предявеният от „Б” А. гр. Л. срещу Т. К. М. иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на апартамент №4, находящ се в гр. Л., ЖК „З”, бл.211, вх. А, ет.2, ап.4.
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил ведомствено жилище на „Б” А. , в което ответницата Т. К. М. е била настанена под наем през 1992г. Поради неплатен наем, договорът е прекратен. След подробно обсъждане на доказателствата по делото съдът е приел, че ищцовото дружество е собственик на процесния апартамент на основание чл.17а от ЗППДОП /отм./. Съдът е обсъдил заповед №0-157 от 23.04.88г. на председателя на ИК на ОбНС Л. за отстъпване на право на строеж на МК „Б” Л. върху държавна земя за построяване на жилищния блок, в който се намира процесният апартамент; приемането на сградата с акт обр. №16 от 15.01.93г., в който като инвеститор е вписано А. „Б” Л. ; отбелязването в АДС №3368/93г., че жилищният блок е предаден за оперативно управление на МК „Б” Л. и данните, че той е данъчно регистриран на името на „Б” А. Л. и е заприходен в активите по баланса му. Проследени са и различните промени и преобразувания на държавното предприятие МК „Б” Л. – първоначално в М. завод Л. , З. за леки автомобили и З. за инструменти и техническо оборудване, обединени впоследствие в И. за възли и агрегати към Т. комбинат „Б” Л. , от имуществото на които е образувана ДФ „Б” Л. , а след това преобразувана в АФ „Б”, „Б” ЕА. , „Б” ЕООД гр. Л., „Б” ЕА. гр. Л., и „Б” А. гр. Л.. П. е също, че ответницата владее апартамента без правно основание. Обсъдена е молбата и от 16.02.2007г., в която тя признава този факт и заявява, че ще предаде жилището в посочен от съда срок. При тези данни ревандикационният иск е уважен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Т. К. М.. В нея се поддържа, че по въпроса за доказването на предпоставките за уважаване на иска по чл.108 от ЗС въззивното решение противоречало на решение №1444/07 от 19.11.07г. по гр.д. №265/07г. на V ГО на ВКС; решение №1284 от 20.01.09г. по гр.д. №1169/08г. на ІІІ ГО на ВКС и решение №415 от 14.04.03г. на ІV ГО на ВКС. Това, че ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на апартамента и го е включил в баланса си, не го прави негов собственик. Кредитирано е и заключение на техническа експертиза, но вещото лице не е могло да даде отговор на въпроса за правоприемството по отношение на имота, при множеството трансформации на държавното предприятие. Изявленията на жалбоподателката в молбата и от 16.02.07г. не освобождавали ищеца от тежестта му да установи твърденията си, че тя владее процесния имот.
Ответникът в производството „Б” А. гр. Л. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е обсъдил подробно писмените доказателства, сочещи предоставяне на спорния държавен имот за стопанисване и управление на държавното предприятие МК „Б” Л. , което в хода на строителството на жилищния блок многократно е трансформирано. Проследени са подробно всички преобразувания и правоприемства, като правото на собственост на ищцовото дружество е изведено от факта на предоставяне на държавното имущество на праводателя му и разпоредбата на чл.17а от ППЗППДОП /отм./. Въззивното решение не противоречи на посочените от жалбоподателя решения на ВКС. В първото от тях е прието, че при иск за собственост ищецът следва да установи по безспорен начин материалноправната си легитимация, като само отбелязването в акта за държавна собственост не доказва правата му, щом за това записване не се представят други първични писмени доказателства. В случая освен отбелязването в АДС, предоставянето на имота на праводателя на ищцовото дружество е установено със заповедта от 23.04.88г., с която се отстъпва право на строеж на жилищния блок, в който се намира процесния апартамент. Тази заповед е такъв първичен документ за предоставяне на държавно имущество на МК „Б” Л. , която е обсъдена от въззивния съд, наред с другите доказателства, включително и АДС, които сочат наличието на такова предоставяне. Второто решение повтаря принципната постановка, че за да бъде уважен иск по чл.108 от ЗС ищецът следва да установи собствеността си. По изложените по-горе съображения обжалваното в настоящото производство въззивно решение не му противоречи. Последното решение на ВКС също съдържа принципна постановка – че когато не е установено владение на ответника върху процесния имот, искът по чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен. Въззивното решение не влиза в противоречие с решението на ВКС, тъй като по делото е установено владението на ответницата – не само ч. признанието и, направено в молбата от 16.02.07г., но и от данните по делото, че тя е била наемател на процесното жилище, като договорът е прекратен поради неплащане на наема.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №33 от 10.02.09г. по гр.д. №422/08г. на Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: