О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1188
София, 22.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 794 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Н. Д. К., чрез пълномощника му адвокат Ел. И., обжалва в срок въззивното решение от 1.04.2011 год. по гр. д. № 474/2006 год. на Бургаския окръжен съд, с което, при повторно разглеждане на делото след отмяна на предходното му въззивно решение, е отменено частично първоинстанционното решение и вместо това е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор № *, с площ 250 кв. м., представляващ дворно място, образуващо УПИ * в кв. * по плана на [населено място], при описаните граници, между [община] с дял 33/250 кв. м. ид. ч. /или 198/1500 ид. ч./, Н. и Д. Т. – 4/6 ид. ч. от 217/250 кв. м. ид. ч. /или 868/1500 ид. ч./, Н. и В. К. – 1/6 ид. ч. от 217/250 кв. м. ид. ч. /или 217/1500 ид. ч./ и Е. Я. – 1/ 6 ид. ч. от 217/250 кв. м. ид. ч. /или 217/1500 ид. ч./.
В частта, с която делбеното производство е прекратено по отношение съделителката В. К., първоинстанционното решение е потвърдено от въззивният съд.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд относно участието в съсобствеността на имота на общината, определяне площта на делбения имот и съделителите. Иска отмяната му, като в касационната жалба се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Формулирани са въпроси относно принадлежността на правото на собственост върху придаваемото се място към парцела след изтичане на срока по параграф 6, ал. 2 ПР на ЗУТ, при неплатеното обезщетение за уреждане на сметките по регулация, относно определяне площта на делбения имот по кадастралната карта и по регулационния план, както и относно допустимостта на делба на дворното място, в което са построени отделни сгради. Позовава се на противоречие в произнасянето на въззивния съд по тези въпроси с представената съдебна практика, вкл. и задължителна такава, както и поддържа същите да имат значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да постанови решението си за допускане на делба на останалия в наследство от Н. К. имот в [населено място], починал през 1991 год., съдът съобразил правата на наследниците му, вкл. тези на преживялата му съпруга при прекратяване на съпружеската имуществена общност на този имот в размер на половината от него, както и разпоредителната сделка за тази част в полза на дъщерята Е. Я., един от призованите към наследяване наследници. С оглед указанията при първата касация на въззивното решение, при новото разглеждане на делото съдът е приложил разпоредбата на чл. 76 ЗН по отношение разпоредената с дарението в полза на ищците и принадлежала на Е. Я. 1/6 ид. ч. от имота по наследство, като приел, че в тази част разпореждането е недействително по отношение на останалите сънаследници и допуснал делбата при участие и на тази съделителка с наследствения й дял 1/6 ид. ч. В същия размер е и дела на касатора и сестра му, а този на ищците е в размер на прехвърлената им част от 4/6 ид. ч. по дарението с нот. акт № */98 год.
Предмет на делбата между страните е било съсобственото дворно място, като намиращата се в него жилищна сграда е изключена от съсобствеността /данните по делото са, че принадлежи на трети лица/, поради което и този въпрос не е бил предмет на обсъждане в обжалваното решение. Поставеният от касатора въпрос за допустимостта на делбата на дворното място при наличие на отделни сгради, собственост на трети лица, не е обусловил правните изводи на съда, тъй като не е включен в предмета на делото, поради което и не може да обоснове наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поради това и представената в тази връзка съдебна практика е неотносима.
По отношение отпадане на отчуждителното действие на регулационния план относно придаваемото се място от 33 кв. м. с изтичането на срока по пар. 6, ал. 2 ПР на ЗУТ за прилагането му по досегашния ред с плащане на обезщетението, обусловил извода за съсобственост на урегулирания поземлен имот с общината върху това място, съдът е кредитирал заключението на техническата експертиза, установяваща наличие на придаваемо се място в този размер, както и липсата на данни за прилагането на плана с изплащане на дължимото обезщетение. По приложението на параграфи 6 и 8 ПР на ЗУТ е налице задължителна съдебна практика – ТР № 3/2011 год. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че с изтичането на сроковете по пар. 8, ал. 1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административната процедура по параграф 8, ал. 2 ЗУТ за изменение на неприложения план.
Въззивният съд е приел, че отчуждителното действие на регулационния план на [населено място] от 1981 год. е прекратено поради неприлагането му относно придаденото място, поради липса на плащане на обезщетение, въпреки, че е било заето, съгласно данните в заключенията на техническата експертиза за попадащо в него застрояване. Приел, че отпадането на отчуждителното действие на регулацията не води до отпадане на урегулирането на имота, поради което и е възникнала съсобственост между собствениците на имота, за който е бил отреден парцела и собственика на придаваемото се място към него, в случая общината и допуснал делбата между тях. Този въпрос, касаещ възникване на съсобственост в хипотеза на прекратяване на отчуждителното действие на влезли в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове по параграф 8, ал. 1 ПР на ЗУТ е разрешен в противоречие на ТР № 3/2011 год. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че с изтичането на сроковете по параграфи 6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден същия, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени. Поставеният въпрос е решен в противоречие и с представеното от касатора Решение № 112 от 5.03.2010 год. по гр. д. № 3797/2008 год. на І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че съсобственост в хипотезата на неприложен план до промяната му /по параграф 8, ал. 2 ПР на ЗУТ /не се създава между лицето, което не е платило придадения му имот и лицето, което си е възстановило правото на собственост върху незаплатената земя.
Горните съображения обуславят извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, без да се обсъждат останалите поддържани такива.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 26-ІІ от 1.04.2011 год. по гр. д. № 474/2006 год. на Бургаския окръжен съд по подадената от Н. Д. К. от [населено място], чрез адвокат Ел. И. касационна жалба против него.
Указва на касатора да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв. и представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: