Определение по гр.д. на ВКС , гражданска колегия, І-во отделение стр.4
835_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
София, 24.08.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Рикевска
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 835 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Л. К. срещу въззивно решение от 06.11.2009 г. по гр.д. № 836 /2009 г. на В. окръжен съд, г.к., в частта, с която е оставено в сила решение на Горнооряховския районен съд, с което: по иск с правно основание чл.75,ал.2 ЗН на Й. А. К. срещу Н. Л. К. и И. Л. М. е прогласена нищожност на договор за доброволна делба, сключен между двете ответници – Н. Л. К. и И. Л. М.; отхвърлени са искове с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД на Й. А. К. срещу И. Л. М. и Н. А. М. и на Й. А. К. срещу Л. А. М. за прогласяване на нищожност на два договора за покупко-продажба на земеделски земи. В останалата част решението е обжалвано с частна касационна жалба.
Жалбоподателят твърди, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят е представила писмено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се твърди, че са налице хипотезите на чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК, основанията ще бъдат разгледани по-долу.
Ответниците Й. А. К., И. Л. М., Л. А. М. и Н. А. М. не изразяват становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови решението в обжалваната част (с което са отхвърлени искове на жалбоподателя), въззивният съд е приел, следното:
• въззивният съд е приел изцяло фактическите констатации на първоинстанционния съд;
• По иска с правно основание чл.75,ал.2 ЗН : неучастието в доброволната делба на един от участниците в съсобствеността е доказано с влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен искът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ на ищеца по настоящото дело срещу двете ответници по настоящото дело, по отношение на земеделски земи, които са предмет на доброволната делба, извършена между двете ответници;
• По исковете с правно основание чл. чл.26,ал.1 ЗЗД не са изложени мотиви.
По доводите за допускане на решението до касационно обжалване :
Изведени са въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с решения на ВС и ВКС по отделни спорове – предпоставка по чл.280,ал.1,т.2 ГПК и че имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Първият въпрос е за допустимост на иска по чл.97,ал.1 ГПК (отм.). Касационната жалба не е подадена срещу тази част от решението (тя е само срещу частта от въззивното решение, с която съдът се е произнесъл по исковете по чл.75,ал.2 ЗН и чл.26,ал.1 ЗЗД). Срещу тази друга част от решението има подадена частна касационна жалба. Поради което този въпрос и свързаните с него доводи (за наличието на критериите по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 – накрая на изложението) не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Вторият въпрос е за това, че въззивният съд е разрешил въпроса за допустимост на иск по чл. 75,ал.2 ЗН в противоречие с практиката на ВКС, отразена в решение № 834 / 20.12.2005 г. по гр.д. № 556 /2005 г. на ВС, І г.о., с което според жалбоподателя е прието, че делбеното производство е недопустимо, ако спорът за материално право е вече разрешен с влязло в сила решение по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, но последващо решение на ОСЗГ не е издадено, т.е. производството по възстановяване на собствеността още не е приключило; и в решение № 1189 / 15.07.2003 г. по гр.д. № 964 /1996 г. на ВС, ІV г.о., с което според жалбоподателя когато едно лице твърди, че без него е била извършена делба, то би трябвало да установи активната си материалноправна легитимация и да докаже правото си на участие в съсобствеността, което може да стане единствено с административен акт, с който се възстановява собствеността, а не с решение по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, в производството следва да участват всички съсобственици на общата вещ.
Настоящият състав намира следното:
За да формира извода си, въззивният съд е приел установеното от първоинстанционния, че на 07.12.2000 г. е влязло в сила решение на ВКС, с което е уважен иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ на Й. А. К. срещу И. Л. М. и Н. Л. К. за това, че процесните земеделски земи, възстановени с решение на ПК С. от 1993 г. са били собственост на общия наследодател И. Х., а на 16.01.2001 г. Н. Л. К. и И. Л. М. са извършили доброволна делба на същите имоти, в която не са участвали останалите наследници на общия наследодател И. Х., които са изброени и част от които не са страни по това производство.
Не е допуснато противоречие с решение № 834 / 20.12.2005 г. по гр.д. № 556 /2005 г. на ВС, І г.о., тъй като искът по чл.75,ал.2 ЗН е различен от иск за делба; в случая по делото съдът се е произнесъл по иск по чл.75,ал.2 ЗН, какъвто не е обсъждан в цитираното решение на ВКС, а не по иск за делба.
Като е прогласил за нищожна доброволна делба, в която не са участвали всички съсобственици без участието на някои от тях като страни и в производството пред него въззивният съд е допуснал противоречие с решение № 1189 / 15.07.2003 г. по гр.д. № 964 /1996 г. на ВС, ІV г.о., с което е прието, че нищожността по чл.75,ал.2 ЗН трябва да се релевира в едно ново исково производство с участието на всички съсобственици на общата вещ и че прогласяване нищожността на делба по смисъла на чл.75,ал.2 ЗН не би могло да се извърши само по отношение на част от участвалите в нея съсобственици – страни по друго исково производство, без в този процес да участват като страни лицата, които не са взели участие в делбеното производство.
Това противоречие е основание за допускане на решението до касационно обжалване в частта по иска по чл.75,ал.2 ЗН.
Въззивният съд не се е произнесъл по иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, поради което и въпроси, свързани с допустимостта на такъв иск и свързаните с тях доводи не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Жалбоподателят следва да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса по чл.18,ал.2,т.2 вр. чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.69,ал.2,т.4 вр. т.2 ГПК – 2% върху сбора от данъчната оценка на всички земеделски земи, на които е извършена доброволна делба (договорът се намира по приложеното гр.д. № 1709/2004 г. на РС Г. О., л.12), за да бъде извършена проверка дали таксата е внесена в пълен размер, в същия срок жалбоподателят следва да представи данъчни оценки за всеки от земеделските имоти, на които е извършила доброволна делба.
Страните не претендират разноски за това производство и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационното обжалване въззивно решение от 06.11.2009 г. по гр.д. № 836 /2009 г. на В. окръжен съд, г.к., в частта, с която съдът е оставил в сила решение на Горнооряховския районен съд в частта, с която по иск с правно основание чл.75,ал.2 ЗН на Й. А. К. срещу Н. Л. К. и И. Л. М. е прогласена нищожност на договор за доброволна делба от 16.01.2001 г., сключен между двете ответници – Н. Л. К. и И. Л. М..
НЕ ДОПУСКА до касационното обжалване решението по исковете по чл.26,ал.1 ЗЗД.
Указва на Н. Л. К. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото удостоверения за данъчна оценка на всички земеделски земи, на които е извършена доброволна делба с договор от 16.01.2001 г. и доказателства за платена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното производство в размер на 2 % от данъчната оценка за всеки отделен имот, при неизпълнение жалбата ще бъде върната.
След изтичане на определения едноседмичен срок делото да се докладва за насрочване или за връщане на касационната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.