Р Е Ш Е Н И Е
№ 364
гр.София, 23 декември 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 340/2009 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по протест от прокурор в Софийската апелативна прокуратура и жалба от частните обвинители С. С. Н., Д. С. В. и Д. С. Н.-чрез повереника, против присъда № 20/16.03.2009 год. по въззивно нохд № 106/2009 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІ състав.
В протеста се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с оправдаването на подсъдимия И. С касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за да се отстранят нарушенията и се докаже обвинението.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че протеста и жалбата са основателни и че незаконосъобразно, въпреки процесуалните нарушения, подсъдимият е оправдан на основание извършена от него спасителна маневра при условията на чл.15 НК. Обосновава необходимостта от ново разглеждане на делото, за да бъдат отстранени нарушенията и подсъдимият да бъде осъден.
В жалбата от частните обвинители и граждански ищци се поддържа, че са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, защото са допуснати процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствения материал, която определят като едностранна, и с права от предвидените в чл.79 НПК. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени нарушенията и подсъдимият да бъде осъден по предявеното му обвинение. Подкрепят изразеното в протеста становище.
Подсъдимият Т. и чрез защитника си, оспорва основателността на доводите в протеста и жалбата по съображения за липса на допуснати нарушения от въззивния съд. Прави искане решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Благоевградският окръжен съд с присъда № 115/21.05.2008 год. по нохд № 1069/2006 год. признал подсъдимия И за виновен в това, че на 30.12.2005 год., управлявайки МПС в нарушение на правилата за движение-чл.20, ал.2, изр.1, пр.5 и изр.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Н. На основание чл.343, ал.1, б. В вр.чл.54, ал.1 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим и го оправдал по обвинението да е извършил нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП.
Приложил чл.343Г НК и наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС по чл.37, ал.1, т.7 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и чл.68, ал.2, пр.1 НК за наказанието, наложено му с присъдата по нохд № 725/2003 год. на Благоевградския окръжен съд.
Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски.
Софийският апелативен съд с обжалваната присъда по въззивно нохд № 106/2009 год. отменил изцяло присъдата на първоинстанционния съд и признал подсъдимия за невиновен като го оправдал по повдигнатото му обвинение.
Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, съдържаща доводи за нарушение на процесуалните правила при оценка на експертните заключения и пренебрегване на задължението за назначаване на допълнителна или повторна експертиза при наличието на основание за това, за неправилна оценка на доказателствения материал и по-конкретно на обясненията на подсъдимия, както и за неверни правни изводи, довели до отказа да се приложи чл.15 НК или чл.55 НК за наказанието.
Въззивният съд по повод жалбата и процесуалните задължения по чл.314 НПК за цялостна проверка на обжалвания акт е приел, че следва да бъде назначена нова експертиза съобразно правомощията по чл.327, ал.4 НПК като е счел, че заключението ще има значение за правилното решаване на делото. Конкретизирал е въпроси, на които следва да отговарят новите вещи лица, но които са само част от тези, на които вече възприетата от първоинстанционния съд комплексна експертиза, с участието, вкл. на геодезист, е отговорила. На възраженията на прокурора и частните обвинители за необоснованост и несъответствие с изискванията по НПК за начина на изготвянето на заключението, с което подкрепили искането си за назначаване на повторна с включването на нови вещи лица-специалисти, с конкретизиране и допълване на въпросите, съдът е отговорил с определение. Отказът му да уважи направеното искане е подкрепен със съображения, че необходимостта от тази експертиза е била породена с оглед само изясняване на останали по мнение на този съд неизяснени такива или в необходимата за нуждите на това производство степен и че изготвените до момента съдебномедицински и авто-технически експертизи не сочат, че са налице основанията, визирани в чл.153 НПК. Дал е и предварителна оценка на новото заключение като ясно и точно. Това заключение е в основата на решението да бъде прието наличието на основание да се приложи чл.15 НК и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В тази част от процесуалната си дейност въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място назначаването на нова експертиза не може да намери основанието си в мотивите, които е изложил в цитираното по-горе определение. Вярно е, че назначаването на нови вещи лица, които да изготвят ново заключение е в правомощието на въззивния съд, но с него следва да даде отговор на нови задачи, които не са били поставяни и не са получили отговор в заключенията, представени от вещите лица в предходната инстанция, което е в противоречие с данните по делото. Искането други специалисти да отговорят на част от въпросите, на които има даден отговор в предходните заключения, може да се тълкува само като оценка за наличието на необоснованост и необходимост от назначаване на допълнителна или повторна експертиза, каквито са допустимите според чл.153 НПК, но при наличието на основания за това. С посоченото определение въззивния съд е отрекъл да е имал предвид това, като изрично е заявил оценката на приетите и обсъждани от първоинстанционния съд експертизи на изготвени при липсата на основания от предвидените. В жалбата на подсъдимия са оспорени част от изводите във възприетите от съда експертни заключения, поради което, съобразявайки се с изразеното становище за въпросите, за които е приел, че следва да бъдат изяснени, не е следвало да бъдат назначени нови вещи лица, тъй като не е имало основание за това, а да бъдат призовани тези, които в заключенията са дали вече отговори на същите въпроси, за да обяснят и изяснят евентуалните неясноти. Само ако са налице основания да се допусне експертиза при условията на чл.153 НПК допълнителна или повторна (в същия или в разширен състав), а по въпроси, които са от компетентност на други специалисти (за каквито е намерил основание първоинстанционния съд като е назначил вещо лице геодезист)въззивниятя съд може да упражни правомощията си по чл.327, ал.4 НПК. Независимо от казаното по-горе след като, вероятно поради неправилно тълкуване на посочената норма, съдът е приел заключението на новите вещи лица неправилно е отказал назначаването на повторна с разширяване на състава й, тъй като видно от съдържанието й действително са били налице основания за извод, че е необоснована. Не без основание е възражението, че вещите лица не са изпълнили задължението си да отговорят макар и на част от въпросите, за които се съдържат подробни и в различни варианти отговори, по начина, предписан в НПК-след запознаване с всички материали по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата, включително и с изготвяне на скица, да извършат изследвания, които да посочат, начина по който са извършени, резултатите, които са получени и изводите, които са направили. От съдържанието на представеното заключение и от допълнително дадените във въззивното съдебно следствие обяснения следва, че експертите не са могли да дадат и не са дали достатъчно пълни отговори на поставените въпроси и че са изготвили заключението въз основа оценката само на част от доказателствения материал. Няма данни да са извършили каквито и да било изследвания на мястото на произшествието и са се основали на субективните възприятия на свидетели /неконкретизирани) и на подсъдимия, а отговорите им съдържат вероятности и предположения като очевидно са работили със съзнанието, че експертизата им е възложена (с оглед заявеното от тях) да „доизследват”, да „допроверят” и да „доразвият” някоя теза, след като са преценили „че обективирано проучване по принцип е правено в първата инстанция”. Независимо от това, обаче, въззивният съд е оценил тази експертиза като обективна и съдържаща обосновани отговори, които по никакъв начин не сочат на съмнение относно правилността на това експертно заключение. Така го е оценил и при анализа му в обжалваното решение, а въз основа на него е стигнал до законосъобразния, според него, извод, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
За да отговори на въпроса има ли извършено престъпление и кой е неговия извършител въззивният съд като инстанция по същество е имал задължение да обсъди подробно и задълбочено целия доказателствен материал. Мотивите му следва да отговарят на изискванията по чл.305, ал.3 НПК и да съдържат подробни и ясни съображения защо е приел за установена конкретната фактическа обстановка, кои от доказателствените материали е оценил като достоверни – изцяло или отчасти, и за кои от относимите обстоятелства – процесуална дейност, която е изключително важна в случаите на противоречия в доказателствения материал. А такива са налице и това се установява от съдържанието на показанията на свидетелите В, които е следвало да се съпоставят и анализират подробно и в детайли. Да се вземат предвид данните, съдържащи се в писмените доказателствени средства, включително и приложения по делото фотоалбум, с оглед преценката къде е мястото на произшествието и каква е била осветеността спрямо пострадалия с оглед данните за разположение на различните стълбове с осветителни тела. Поведението на подсъдимия е следвало да бъде оценявано и с оглед данните, които се съдържат в неговите обяснения, вкл. и отнасящите се до свидетеля Г неговата правоспособност, за обстоятелството, че това е обичайния им път за движение. Във връзка с възраженията по отношение на възприетите от първоинстанционния съд комплексни експертизи при необходимост на вещите лица да бъдат поставени нови въпроси, но само за относими към предмета на доказване обстоятелства, които изцяло следва да бъдат предмет на обсъждане и то след съпоставяне с целия доказателствен материал, както и да се мотивира подробно съгласието със заключението, което възприема и по кои конкретни въпроси.
Решението на въззивната инстанция да постанови нова присъда означава да изложи подробни фактически и правни съображения, които да мотивира по начин и със съдържание според предписанията на чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК. Обосноваването на невиновността на подсъдимия преди всичко въз основа на едно необосновано заключение е довело до нарушаване на процесуалните права на страни в процеса. То се е отразило и на правните изводи за наличието на предпоставките по чл.15 НК, който се прилага само в случаите, когато по несъмнен начин въз основа на годни доказателствени средства, вярна и правилна оценка с оглед действителния смисъл съдът е стигнал по категоричен и несъмнен начин до единствен и несъмнен извод за липса на извършени от подсъдимия нарушения на правилата за движение при конкретната пътна обстановка.
Предвид изложеното поддържаните в протеста и жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са се отразили и върху правилното решаване на въпроса за приложимия към поведението на подсъдимия материален закон, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание, който следва да вземе предвид доводите и възраженията на страните и след цялостен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал да реши правилно въпросите по чл.301 НПК. Затова и на основание чл.354, ал.3, т.т.2 и 3 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20/16.03.2009 год. по въззивно нохд № 106/2009 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІ състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: