Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
гр.София, 15 юли 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЕЛЕНА АВДЕВА
със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
нак.ч. характер дело № 37/2009 година
Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Й. Н. Й. против присъда № 155/11.11.2008 год. по въззивно нчхд № 134/2008 год. на Видинския окръжен съд. Поддържа се, че е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането по предявеното обвинение. Прави се искане за отмяна и прекратяване на производството или оправдаване на подсъдимия.
Частният тъжител и граждански ищец Н. М. М. намира жалбата за неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че новата присъда не е постановена в нарушение на закона и процесуалните правила, поради което следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение по повод доводите в пределите по чл.347 НПК намира:
Видинският районен съд с присъда № 358/13.05.2007 год. по нчхд № 386/2006 год. признал подсъдимия Й за виновен в това, че на 01.08.2004 год. в с. А. причинил на св. М лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето и на основание чл.130, ал.1 го осъдил на 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 2 години от влизане на присъдата в сила.
Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 1 000 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до 3 000 лева.
Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски.
Видинският окръжен съд с присъда № 155/11.11.2008 год. по въззивно нчхд № 134/2008 год./която е втора след отмяна на постановената нова присъда по въззивно нчхд № 374/2007 год. с решението по касационно нохд № 135/2008 год. на процесуално основание/ отменил присъдата по нчхд № 386/2006 год. на Видинския районен съд и признал подсъдимия Й за виновен в това, че на 01.08.2004 год. в с. А. причинил на св. М лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК и на основание чл.130, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години.
Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 1 500 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния му предявен размер.
Приложил чл.25 вр.чл.23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание от определените по това и по нохд № 729/2006 год. на Видински окръжен съд – най-тежкото, шест месеца лишаване от свобода и отложил изтърпяването му на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Произнесъл се по въпросите за размера на разноските и държавната такса.
Въззивният съд е възприел установената фактическа обстановка, която подробно е изложил. Основал се е на подробния и задълбочен анализ и вярна оценка на събраните достатъчно и възможните доказателства. Направил е извод, че при извършване на престъплението по чл.325 НК на инкриминираната дата подсъдимият е извършил и друго престъпление – причинил на св. М лека телесна повреда чрез произвеждането на изстрел с газовия пистолет в тялото му, в резултат на което са причинени наранявания на меките тъкани на лицето и предно-горната част на гръдния кош, наложили намесата на компетентна медицинска помощ. Мотивирал е и решението, че тези увреждания на организма на пострадалия са довели до болестно състояние, представляващо временно разстройство на здравето, но извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, поради което квалификация на деянието по чл.130, ал.1 е законосъобразна, както и че извършеното е при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Неоснователно е възражението в жалбата на подсъдимия, че са налице основанията за прекратяване на делото поради наличието на предпоставките по чл.24, ал.1, т.6 НПК, т.е. че спрямо същото лице за същото престъпление има влязла в сила присъда. Основанието за това се съдържа в постановената по нохд № 729/2006 год. на Видинския окръжен съд влязла в сила присъда за извършено на инкриминираната дата престъпление по чл.325 НК. От съдържанието на присъдата и мотивите е видно, че по това дело подсъдимият е признат за виновен за нарушаване на обществения ред чрез извършени от него непристойни действия, изразявайки и явно неуважение към обществото, конкретизирани като отправени обиди, псувни към лица от ромски произход и произвеждане на изстрели с газов пистолет – част от които във въздуха, а друга част засегнала различни части от тялото на намиращия се в близост св. М. От поведението на подсъдимия е направен извод и за съдържанието на умисъла на извършване на престъплението по чл.325 НК. С това деяние, обаче е осъществил и признаците на престъплението по чл.130, ал.1 НК поради настъпилите телесни увреждания. В изложените съображения се съдържа разграничението по обективните и субективните признаци. Обектът на престъплението хулиганство са редът и общественото спокойствие, а на телесната повреда – здравето на пострадалото лице. Съгласно постоянната съдебна практика при наличието на идеална съвкупност, ако с деянието, сочещо престъплението хулиганство, са осъществени признаците на едно или няколко престъпления, какъвто е настоящият случай, се прилага разпоредбата на чл.23 НК. Затова с осъждането на подсъдимия за извършено престъпление и по чл.130, ал.1 НК не е допуснато нарушение на закона, поради което няма основание за прекратяване на наказателното производство по образуваното по реда на частното обвинение дело за причиняване на телесна повреда или за оправдаване на подсъдимия.
Не са налице основания за прекратяване на наказателното производство на основание изтекла давност. За престъплението по чл.130, ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години, а наложеното на подсъдимия е от същия вид и с оглед разпоредбата на чл.80, ал.1, т.4 НК наказателното преследване се изключва по давност и образуваното наказателно производство се прекратява, но ако са изтекли пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, каквото е установено, че е извършено, и не е налице основанието по чл.24, ал.1, т.3 НПК за прекратяване на наказателното производство.
Законосъобразно е приложен чл.25 вр.чл.23 НК, а вярната оценка на индивидуализиращите обстоятелства е основанието да се направи извод, че чл.66, ал.1 НК е приложен при наличието на всички предвидени от законодателя предпоставки и съобразно изискванията за справедливост и целите по чл.36 НК.
Обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, е съобразено с установените обстоятелства за конкретно извършеното от подсъдимия, претърпените болки и страдания и съответства на общоприетия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Предвид изложеното, че не са налице основания от поддържаните за отмяна по смисъла на чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 155/11.11.2008 год. по въззивно нчхд № 134/2008 год. на Видинския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: