Р Е Ш Е Н И Е
№ 388
София, 30 октомври 2008г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев
Елена Авдева
при секретар Н.Цекова…………………………………и в присъствието на прокурора М.Маринова ……………………………..изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 226/2008 г.
Производството по делото е образувано на основание чл.424 НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно дело № 243/2007 г. по описа на Окръжен съд- гр. В..
В искането се сочи, че присъдата по делото е явно несправедлива и постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изтъква се и ограничаването на процесуалните права на пострадалите, които били лишени от възможността да участват в процеса и да обжалват актовете на съда, които ги засягат. В заключение се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на стадия на досъдебното производство.
Представителят на прокуратурата пред Върховния касационен съд поддържа същата позиция.
Служебният защитник на осъдения пледира за отхвърляне на искането, като твърди, че допуснатите от съда нарушения на материалния закон не са в причинна връзка със справедливостта на наказанието.
Върховният касационен съд,второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, установи следното :
Искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд №243/2007 г. на Окръжния съд в гр. В. е основателно.
Окръжната прокуратура в гр. В. прокурор Й. Р. / повдигнала пред съда обвинение срещу А. Н. Т. за това, че на 18.01.2007 г., при управление на моторно превозно средство, в пияно състояние / със съдържание на алкохол в кръвта от 1.99 на хиляда/, нарушил правилата за движение по чл.5, ал.2, т.3 във вр. с чл. 9, ал.1 и чл.20 ,ал.1 и ал.2 и чл.21, ал.1 във вр. с чл.150а, ал.1 ЗДвП – движейки се с превишена скорост, несъобразена със състоянието на пътя, със забранени за използване гуми с шипове, със свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. И. М. , изразяваща се в контузия на главата и загуба на съзнание, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и смърт на К. Ю. К. Това деяние прокуратурата квалифицирала като престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1,б.”а, пр.2 и б.”б” във връзка с чл.343,ал.1,б.”б” пр.2 и б.”в” във връзка с чл.342,ал.1 НК и във връзка с чл. 5,ал.2, т.3 и чл.9, ал.1, чл. 20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 и чл.150а, ал.1 ЗДвП[1].
Пред окръжния съд производството протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Делото приключило с присъда, с която съдът признал подсъдимия за виновен в извършването на две престъпления – причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда по чл.343,ал.3, пр.1,б.”а” , пр.2 НК и причиняване на смърт по непредпазливост по б.”б” на същия текст, за които му наложил отделни наказания – шест месеца лишаване от свобода за първото и една година и шест месеца лишаване от свобода за второто. След това съдебният състав приложил чл.23,ал.1 НК и определил за А. Н. Т. най-тежкото наказание – една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по реда на чл.66, ал.1 НК за срок три години. На основание чл.343г НК подсъдимият бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.
Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 10.12.2007 г.
При нейното постановяване окръжният съд / съдия-докладчик В. С. / е допуснал нарушение на материалния закон. Вместо да разгледа конкретното деяние като усложнена престъпна дейност / предвид настъпилите няколко общественоопасни последици – смърт и телесна повреда / и да го квалифицира като престъпление по чл.343, ал.4 НК, той “разпределил” по недопустим начин крайния резултат в два самостоятелни престъпни състава. Този подход представлява и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като обвинението е за едно престъпление, а подсъдимият е осъден за две. Неточното цифрово изписване на текста на НК в обвинителния акт не е обвързвало съда при безспорността на фактическите обстоятелства и не е изисквало приложението на процесуалната процедура по чл.287, ал.1 НПК. Нарушението на материалния закон е рефлектирало и върху дейността на съда по индивидуализацията на наказанието, която неправилно е извършена по правилата на престъпните съвкупности. По тази причина настоящата инстанция не може да извърши проверка относно справедливостта на наложената санкция, още повече, че съдът се е ограничил с едно единствено изречение относно нейния размер и начин на изтърпяване и на практика не е изложил мотиви в подкрепа на приложението на института на условното осъждане. Решаващият съд е споменал, че “съдебното минало на подсъдимия не сочи на необходимост той да изтърпява ефективно наложеното наказание “/същата позиция е заел и участващия прокурор/. Отсъствието на предходни осъждания на лишаване от свобода за престъпление от общ характер обаче е само една от предпоставките на чл.66, ал.1 НК за отлагане на изпълнението на наказанието. Съдът е бил длъжен да обсъди всеки доказателства относно възможността подсъдимият да бъде поправен извън затвора и да прецени как това ще се отрази на целите на личната и генерална превенция в контекста на тежестта на допуснатите нарушения на ЗДвП като характеризиращ личността на подсъдимия фактор. Изложеното дотук показва съществени нарушения по чл. 348,ал.1 ,т.1-3 НПК, налагащи възобновяване на наказателното производство, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното производство пред първата инстанция,където те са допуснати .
За пълнота на изложението настоящият състав отбелязва, че не споделя твърдението на прокуратурата за лишаване на пострадалите от престъплението от правото да обжалват отказа на съда да ги конституира като частни обвинители. Съдът не би могъл да създаде подобно ограничение, тъй като възможността за въззивен контрол върху тези негови актове произтича от закона / чл.271, ал.6 НПК/. Видно от досието по делото родителите на К. К. са се възползвали от тази възможност и с частна жалба по нчд № 1376/2007 г. са атакували пред Софийския апелативен съд определението на съда, с което не е уважена молбата им да бъдат конституирани като страна в процеса.
Водим от горното Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, на основание чл. 425 ,ал.1 , т.1 във връзка с чл.422,ал.1 ,т.5 и чл.348,ал.1,т.1-3 НПК
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 61 от 23.11.2007 г. по нохд № 234/2007г. на Окръжния съд в гр. В. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
[1] Тази квалификация в частта й относно нарушените разпоредби на ЗДвП е възприета буквално от съда, което прави необходима /макар да не е предмет на искането/ констатацията за несъответствието й с обвързващите мотиви на ТР № 2* г. , т.1,б.”а” ОСНК ,както и константната практика на ВКС относно съотношението между общите и специалните правила за режима на скоростта /вж. р. № 353 от 04.12.1991 г. по нд № 366/91 г., ВК , р. №533 от 31.01.2001 г. ,І н.о., ,р № 501 от 20.11.2001 г. по н.д. № 474/2001 г.,І н.о. и др./ Освен това се налага да се обърне внимание върху правилото, че не всички нарушения на правилата за движение могат да попълнят бланкетната норма на чл.343 НК, а само тези, които са в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици