Р Е Ш Е Н И Е
№ 485
София, 03 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ..седми ноември……. две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието
на прокурора …..АНТОНИЙ ЛАКОВ……….изслуша докладваното от
съдия Т. Кънчева касационно дело № 465 по описа за 2008 година
Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите Т. О. С. и О. О. С. срещу решение № 24/ 26.06.2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
В жалбата на подсъдимия Т се сочи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, без конкретизиране на касационните основания за проверката му. Развити са доводи за нарушения в дейността на съда по проверката и оценката на доказателствата, довели до неправилното му осъждане при неизяснена фактология и недоказаност на обвинението. Иска съдебният акт да бъде отменен, а той оправдаван, ведно със законните последици относно гражданските искове и разноски по делото.
В жалбата си подсъдимият О претендира, че приетата фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствата по делото, фактите почиват само на показанията на заинтересованите свидетели, а са игнорирани тези на свидетелите Б, както и неговите обяснения, че е автор на престъплението. Намира решението и за явно несправедливо, защото не било отчетено поведението на пострадалия, който го принудил да се бори за живота си. Моли делото върнато за ново разглеждане или да се намали размера на наложеното му наказание.
В съдебно заседание защитниците на подсъдимите, адвокатите В. С. и А. А. поддържат жалбите и доразвиват доводите и съображенията, изложени в тях.
Частните обвинители и граждански ищци, както и техният повереник, не се явяват и не вземат отношение по жалбите.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбите са неоснователни.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 НПК установи следното:
С решението Пловдивският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 9/ 11.07.2007 г. на Кърджалийския окръжен съд, с която подсъдимите Т. С. и О. С. са признати за виновни в това, че на 28.12.2006 г. в съучастие като извършители умишлено умъртвили М. М. А. , като по отношение на О. С. деянието е извършено при условията на опасен рецидив. На основание чл.115 вр. чл.20 ал.2 НК подс. Т. О. е осъден на шестнадесет години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим на изтърпяване, а на основание чл.116 ал.1 т.12 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б. Б НК подс. О. О. е осъден на осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален “усилено строг” режим на изтърпяване. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на М. А. А. и на А. М. М. обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер, съответно 15 хиляди лева и 20 хиляди лева.
Претендираните в жалбите нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение относно фактите по престъпната дейност не намират опора в материалите по делото. Кърджалийският окръжен съд е изпълнил задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и е подложил на проверка всички събрани доказателства. Всяко едно от гласните доказателствени средства е анализирано внимателно, съпоставено е с останалите свидетелски показания, с писмените доказателства и с експертните заключения. Констатираните противоречия между свидетелските показания и обясненията на подсъдимите са обсъдени подробно, като съдът е аргументирал на кои от тях дава вяра и защо отхвърля другите. Изводът, че именно подсъдимият Т е нанесъл ударите с ножа, довели до смъртта на пострадалия почива на вярна и обективна оценка на събраните доказателства.
От своя страна, Пловдивският апелативен съд също е анализирал доказателствената съвкупност, събрана при първоинстанционното и въззивното съдебно следствие и е изложил подробни съображения защо възприема фактическата обстановка, както е установил първоинстанционния съд. Възражението, че тези изводи на съда почиват само на показанията на заинтересованите свидетели, които били противоречиви и обслужвали единствено обвинителната теза е лишено от фактическо основание. С оглед времето и мястото на инцидента е напълно обяснимо преки очевидци да са близките на пострадалия, свидетелите А, М. М. и З. Й. Факта, че тези лица са емоционално обвързани с пострадалия и поради това заинтересовани да бъдат разкрити и наказани извършителите на убийството, априори не прави техните твърдения недостоверни. Въпреки наличието на несъответствия по отношение на някои от детайлите на случая, по време на разпитите им както на досъдебното производство, така и пред съда, те последователно сочат, че двамата подсъдими са нахлули в дома им, нападнали са М. А. , като О. С. го ударил с метална пръчка, а Т. С. го намушкал с ножа в гърба. В същата посока са и показанията на св. Д, който не е роднина на останалите свидетели, имал е обективна възможност и е наблюдавал случващото се от близко разстояние. Съдът правилно е преценил, че следва да даде вяра на показанията им, защото те са подкрепени от данните в огледния протокол за намерени кървави следи по леглото в стаята на А. Й. , както и от заключението на медицинската експертиза за механизма на получаване на уврежданията, констатирани по тялото на А.
Що се отнася до обясненията на подсъдимите, че Т. изобщо не е бил на местопрестъплението и е дошъл по-късно, след като О. вече бил пронизал с ножа А. , апелативният съд с основание ги е игнорирал, излагайки подробните си съображения за тяхната недостоверност. Твърденията им са в пряко противоречие с всички останали доказателства- както гласните, така и писмените. Не са подкрепени в достатъчна степен и от показанията на свидетелите С, Б. А. и Б. А. , разпитани от въззивния съд по искане на подсъдимите. Първият от тях не съобщава никакви факти от значение на делото, а Б. и Б. очевидно целят да подкрепят тезата на Т. за непричастността му към престъплението, но с техните показания не може да се преодолее съвкупността от останалите доказателства, установяващи престъпното поведение на този подсъдим.
Пловдивският апелативен съд е подложил на проверка и обясненията на О. С. , че е бил нападнат от пострадалия и св. М е намушкал М. А. в опит да спаси живота си, защото последният щял да го удуши. Аргументирано ги е отхвърлил като опровергани не само от свидетелите очевидци, но и от заключението на експерта. Следи от душене не са установени от вещото лице, а описаният от този деец механизъм на пронизване с ножа обективно е невъзможен.
Затова Върховният касационен съд намира, че фактите по престъпната дейност на подсъдимите са установени в съответствие с процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата, както предписват разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК. Атакуваното решение по виновността на подсъдимия Т не почива на недопустими предположения, поради което няма основание за отмяната му, нито за оправдаването му. Не се оправдава и оплакването за заинтересованост и некомпетентност на преводачите, осъществявали превод при изслушване на показанията на св. А. Законът не изисква преводачът да има специално образование, в това число филологическо, а да владее чуждия език в степен, позволяваща му на извърши верен превод, под страх от наказателна отговорност. Няма никакви данни по делото, че преводачката в първоинстанционното производство е тъща на убития. Твърдението е напълно голословно, а и подсъдимият Т не е направил такова възражение пред съда, нито е поискал отстраняването й.
Неоснователно е искането на подсъдимия О за намаляване размера на наложеното му наказание. Съдът е индивидуализирал санкция при спазване разпоредбата на чл.54 НК, като правилно са отчетени смекчаващите и отегчаващи вината му обстоятелства. Изложил е убедителни доводи защо приема наложеното с присъдата наказание за справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и на подсъдимия, които тази инстанция напълно споделя и няма какво повече да добави, още повече, че в жалбата липсва аргументация на искането. Що се отнася до наведените съображения, които биха могли да се тълкуват като оплакване по приложението на материалния закон, то в мотивите на решението е даден пълен и законосъобразен отговор защо извършеното от О. С. деяние не осъществено при неизбежна отбрана по чл.12 НК. Не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който пръв е нападнал и предизвикал пострадалия. При установените факти, че подсъдимите са нахлули в дома на Й. и са нападнали намиращите се вътре хора, този институт би бил неприложим, дори и при възприемане на твърдението му, че е душен от А.
Въз основа на горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24/26.06.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 464/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: