Решение №35 от 28.1.2014 по нак. дело №2335/2335 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

Гр. София, 28.01.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 2335 по описа за 2013 г.
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искания на осъдения А. А. Б. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 559/ 2013 г. на Софийски градски съд, отмяна на решение № 624 от 14.05.2013 г. и оправдаване на осъдения.
Искането за възобновяване се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за нарушен материален закон, подкрепен с твърдение за неправилен отказ да се приложи институтът по чл. 9, ал. 2 от НК.
Осъденият не взема становище пред касационната инстанция. Неговият защитник адвокат К. К. поддържа искането по изложените в него съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага то да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:
С решение № 624 от 14.05.2013 г. по в.н.о.х.д. № 559/ 2013 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, ХІІ въззивен състав, потвърдил присъда от 30.03.2012 г. по н.о.х.д. № 4583/ 2011 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, СХVІ състав, с която осъденият А. А. Б. бил признат за виновен в това, че на 28.11.2008 г. в гр.С., в сградата на отдел „Пътна полиция-СДВР”, на [улица], съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, като представил диплома за висше образование сер. УАСГ-2001, № ……, с рег. № …./2001 год., на която е придаден вид, че е издадена от ректора на Университета по архитектура, строителство и геодезия, и за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б”, пр. 1 от НК му било наложено наказание пробация, включваща задължителните пробационни мерки за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година. В тежест на осъдения били възложени разноските по делото.
Процесуално допустимото искане на осъдения А. А. Б. за възобновяване на въззивното наказателно производство, направено в законовия шестмесечен срок, е неоснователно.
Разкритите по делото доказателства представят поведението на дееца за общественоопасно и поради това – престъпно, тъй като осъденият Б. представил пред държавен орган неистински документ, за да удостовери обстоятелства от значение за издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Накърнил е обществените отношения, свързани с правилното документиране и документния оборот. Предприел е противоправно поведение, макар да е имал възможност да избира измежду няколко правни възможности, като представи свидетелството си завършено основно образование в страната или легализиран превод на документите, издадени му от чужда държава за завършени средно и висше образование.
Обществената опасност на престъплението не се изключва от обстоятелството, че осъденият е придобил образователната степен, изискуема по закон за издаване на свидетелство за управление на МПС, след като вместо нужния документ се е ползвал от неистински такъв пред държавен орган. И тъй като никога осъденият Бозов не е бил студент в УАСГ и не е завършил висшето си образование в този университет, за несъстоятелно следва да се приеме твърдението, че той не е знаел представената от него диплома да е била неистинска. Деянието не разкрива признаците на малозначителност, нито обществената му опасност е явно незначителна, поради което съдилищата не са допуснали нарушение на материалния закон с отказите им да приложат института по чл. 9, ал. 2 от НК.
Искането на осъдения А. А. Б. за възобновяване на въззивното съдебно производство като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. Б. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 559/ 2013 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІІ състав.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top