Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
Гр. София, 28.01.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Трянов наказателно дело № 2159 по описа за 2013 г.
Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Х. А. А. (чрез адв. С. Д.) с искане за отмяна на въззивната оправдателна присъда № 273 от 26.09.2013 г. по в.н.ч.х.д. № 2550/ 2013 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 6 въззивен състав и потвърждаване на първоинстанционната осъдителна присъда от 21.12.2012 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 114 състав.
Жалбоподателят излага съображения за неправилно формирано вътрешно убеждение на въззивната инстанция, с което мотивира изводите си за съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Касаторът и частен тъжител Х. А. не взема становище пред касационната инстанция. Неговият защитник поддържа жалбата по изложените в нея доводи и настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Подсъдимият И. Д. и защитникът му адвокат С. Б. оспорват жалбата и пледират въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена, тъй като не са допуснати процесуални нарушения и частното обвинение не е доказано по несъмнен начин.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С присъда № 273 от 26.09.2013 г. по в.н.ч.х.д. № 2550/ 2013 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, VІ въззивен състав отменил първоинстанционната осъдителна присъда от 21.12.2012 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, СХІV състав и признал подсъдимия И. В. Д. за невинен в това, че на 18.08.2010 г. около 15.30 ч., в близост до сервиз за автобояджийски услуги, в ….., кв. Д., [улица], да е причинил на Х. А. А. лека телесна повреда, без разстройство на здравето му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му с частна тъжба обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК и отхвърлил предявения от частния тъжител граждански иск за неимуществени вреди в размер на 1 500 лева. В тежест на тъжителя съдът възложил разноските по делото.
Залегналите в жалбата на частния тъжител твърдения разкриват подробен доказателствен анализ, извършен от позицията на обвинението и навеждат към довод за необоснованост на въззивния съдебен акт, каквото основание не е предвидено за касационното производство. Затова и касационният съд не може да изменя фактите, приети за установени по делото, нито да установява нови фактически положения. Доказателствата се събират и преценяват в предходните съдебни инстанции, а в касационното производство се проверява правилността на достигнатото от въззивната инстанция вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. Прегледът на мотивите на въззивната присъда не разкрива наведеното от касатора съществено нарушение на процесуалните правила. Затова и касационната жалба на тъжителя Х. А. е неоснователна.
Въззивният съд е постановил изцяло нова присъда, като в мотивите си е изложил убедителни съображения за правните изводи, довели до оправдаването на подсъдимия Д. по повдигнатото му частно обвинение. Съжденията са основани на всестранен доказателствен анализ и вярна интерпретация на доказателствените източници. Съпоставени са взаимно предложените от страните две групи свидетелски показания, като подробно е аргументирано извършеното предпочитание на едната група пред другата. Задълбочено са обсъдени показанията на свид. Л. Д. Ж., управител на [фирма] и бивш работодател на тъжителя, на свид. В. А. А., на свид. Н. Х. Г. и копие от заповед № 6/ 13.08.2010 г. за ползвания от подсъдимия отпуск в периода 16.08.–01.09.2010 г., разкриващи по непротиворечив начин отсъствието на подсъд. Д. от автосервиза на инкриминираната дата. По този начин обвинителните доказателствата, изведени от показанията на свид. Г. Н. К., се оказали недостатъчни да затвърдят осъдителната присъда на първоинстанционния съд.
Не е налице предявеното от жалбоподателя касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Оправдателната присъда на въззивния съд следва да бъде потвърдена.
Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 273 от 26.09.2013 г. по в.н.ч.х.д. № 2550/ 2013 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, VІ въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: 1.2.