431/10.04.2014г.
Чл.82, ал.1 ЗДДС
В писмено запитване, постъпило вна НАП … с вх. № ……………г., изпратено за отговор по компетентност вДирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……… с писмо вх. № ………………г. сте описали следната фактическа обстановка:
В Заповед № ЗМФ-1472 от 29.11.2011г. на Министъра на финансите /ДВ., бр.98 от 13.12.2011г./, за определяне на нормативи за разходи при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ, са установени конкретни стойности на разходите, които да служат на задължените по ЗДОИ субекти, при определяне на разходите за достъп до обществена информация.
В цитираната заповед са посочени следните стойности: Разпечатване 1 стр. А4 – 0,12лв.; Ксерокопие 1 стр. А4 – 0,09лв.; Писмена справка 1 стр. А4 – 1,59лв. и т.н. и е указано, че стойностите на разходите не включват ДДС.
В практиката си на адвокат, ангажиран със защита правата на граждани търсещи обществена информация по реда на ЗДОИ, сте установили редица случаи, при които задължени субекти по ЗДОИ /организации и учреждения/, начисляват върху посочените стойности ДДС и променят техния размер в увеличение, без да имат регистрация по ЗДДС.
Посочили сте, че в ЗДДС няма изрична норма, според която плащаните от гражданите разходи за получаване на обществена информация да представляват освободена доставка. По аргумент на чл.82, ал.1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по ЗДДС лице – доставчик по облагаема доставка, каквито не са част от задължените по чл.3 от ЗДОИ субекти.
Твърдите, че някои от съдилищата обаче приемат, че ДДС може да се начислява и от нерегистрирани по ЗДДС лица.
Поставили сте следния въпрос: Имат ли право задължени по ЗДОИ субекти – търговци, организации, учреждения и въобще юридически лица, които нямат регистрация по ЗДДС, когато фактурират /документират/ платени от граждани разходи, за предоставена обществена информация по реда на ЗДОИ да начисляват ДДС към установените в Заповед на МФ № ЗМФ-1472/29.11.2011г.стойности на разходите.
В запитването не сте посочили съдебните решения, според които ДДС може да се начислява и от нерегистрирано по ЗДДС лице, с оглед на което настоящото становище по прилагане разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ има принципен характер.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката облагаема с нулева ставка на данъка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Изключение от визираното в чл.12 правило са доставките, посочени в Глава четвърта на ЗДДС.
На основание чл.82, ал.1 от ЗДДС за облагаемите доставки данъкът става изискуем на датата на данъчното събитие от доставчика – регистрирано по ЗДДС лице, с изключение на случаите, регламентирани с ал.4 и 5 на разпоредбата, при които ДДС е изискуем от регистрирано по закона лице – получател по доставката.
Регистрирано по ЗДДС лице, за което данъкът е станал изискуем е длъжно да го начисли като:издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката декларация по чл.125 и посочи данъка в дневника за продажбите за този данъчен период /чл.86, ал.1 от ЗДДС/. Когато за периода е налице резултат – данък за внасяне регистрираното лице е длъжно да го внесе в републиканския бюджет /чл.89 от ЗДДС/.
От посочените разпоредби на ЗДДС може да се направи безспорен извод, че при извършване на облагаема доставка лицето, което начислява и внася данъка върху добавената стойност следва да бъде регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие.
В административнонаказателните разпоредби на ЗДДС е предвидена глоба или имуществена санкция за нерегистрирано лице, което издаде данъчен документ, в който посочи ДДС /чл.183/. Освен това, по силата на чл.85 възниква задължение за плащане на данъка за всяко лице, което го посочи във фактура и/или известие по чл.112.
‘