Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. София, 27 април 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева
2. Жанина Начева
при секретаря … Н. Цекова ……………………………………………. в присъствието на прокурора Гебов ………………………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………………… наказателно дело № 608 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на С. Д. С. против решение № 146 от 6.10.2008 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 307/08 г.
В жалбата се изтъква касационното основание за нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 НПК.
Според жалбоподателя решението противоречи на гражданскоправните разпоредби, тъй като Т. А. Х. е ангажирал имуществената отговорност на Земеделска кооперация „Ивайло”, с. Б., без решение на управителния съвет и сключените договори са нищожни. Възразява и срещу съдебната констатация, че липсват реално настъпили щети за кооперацията. Искането е за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия (адв. Димитров) моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Твърди, че жалбата не отговаря на изискванията по чл. 351 от НПК.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С въззивно решение № 146 от 6.10.2008 г. по в. н. о. х. д. № 307/08 г. Варненският апелативен съд е потвърдил присъда № 14 от 29.05.2008 г. на Разградския окръжен съд по н. о. х. д. № 82/08 г., с която изцяло е отхвърлен предявеният граждански иск от Земеделска кооперация „Ивайло” със седалище в с. Б., община И., представлявана от председателя С. Д. С. , срещу Т. А. Х. за сумата 52 501,78 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на договор за заем и договор за залог от 01.02.99 г. между „Агростар” ООД – гр. Р. и земеделската кооперация, ведно със законните последици.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е прието за установено, че Земеделска кооперация „Ивайло”, с. Б., имала парични задължения към ЕТ „Иса-Ангел Ангелов” по доставка на торове и препарати, както и в резултат на ползване на техника и обработка на земята. На 31.08.1998 г. паричните задължения на кооперацията били оформени в договор за заем. След като търговецът регистрирал „Агростар” ООД вземанията били прехвърлени на дружеството.
На 01.02.1999 г. Т. А. Х. в качеството си на п. на кооперацията подписал със същото търговско дружество договор за заем на сумата от 42 000 лева, обезпечена със залог. Кооперацията не погасила заема и св. А продал част от залога (13 бр. говеда), а с получената сума от 5 300 лева удовлетворил частично вземането си. На 03.05.1999 г. Т. Х. подписал запис на заповед в полза на „Агростар” ООД за сумата от сто и седемдесет хиляди лева, която на падежа била предявена на длъжника. Кооперацията не извършила плащане, затова търговското дружество се снабдило с изпълнителен лист. Поради липсата на кооперативно имущество обаче взискателят не могъл да удовлетвори вземането си към кооперацията.
Въз основа на установените фактически положения по делото въззивният съд е приел, че земеделската кооперация реално не е претърпяла имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от деянието. По договора за заем от 1.02.1999 г. кооперацията не е погасила задължението си, а търговското дружество не е получило плащане и въз основа на издадения изпълнителен лист по повод записа на заповед.
При направените фактически констатации от въззивния съд, че липсва един от задължителните елементи на деликта – вреди, причинени на гражданския ищец – претендираната парична сума в размер на 52 501,78 лева, гражданският иск законосъобразно е отхвърлен и липсва изтъкваното нарушение.
В жалбата се твърди, че въззивният съд е бил длъжен да приеме неоснователно обогатяване на „Агростар” ООД по смисъла на чл. 55 ЗЗД. Доводът е неоснователен, защото поначало иск за обезщетение в наказателния процес се допуска за съвместно разглеждане и разрешаване само когато се основава на непозволено увреждане (чл. 45 и сл. ЗЗД).
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал.1 , т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 146 от 6.10.2008 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 307/08 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: