Р Е Ш Е Н И Е
№ 438
Гр. София, 12 ноември 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 1439 по описа за 2012 г.
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искания на осъдените И. Х. Н. и на осъдения И. М. И. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 224/ 2012 г. на Шуменски окръжен съд, отмяна на решение № 64 от 15.06.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане.
Исканията на двамата осъдени се позовават на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.
Служебният защитник на осъдения И. Х. Н. (адв. П. П.) настоява за удовлетворяване на направеното искане. Твърди, че с отказите на съдилищата да допуснат разпит на поисканите от подзащитният й свидетели и да назначат необходимите експертизи са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили неговите права. Осъденият Н. изразява становище, че по делото не са събрани доказателства за неговата вина и участие в кражбата.
Осъденият И. М. И. не взема становище пред касационния съд. Неговият служебен защитник (адв. Б. Т.) развива доводи, че присъдата била постановена в нарушение на закона и явно несправедлива. Подкрепя изводите си с твърденията, че пострадалото дружество не представило документи за собственост на откраднатите метални колове за ограда, не били събрани доказателства за присъствието на осъдения на местопрестъплението, а свидетелските показания били интерпретирани избирателно, като не били изследвани противоречията за състоянието на инкриминираните вещи. Предлага доверителят й да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита исканията за възобновяване на делото, подадени от двамата осъдени, за неоснователни и пледира да бъдат оставени без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените искания, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:
С решение № 64 от 15.06.2012 г. по в.н.о.х.д. № 224/ 2012 г. Шуменският окръжен съд е потвърдил присъда № 42 от 05.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1398/ 2011 г. на Шуменски районен съд, с която подсъдимите И. Х. Н. и И. М. И. били признати за виновни в това, че през месец май 2011 г. в землището на село К. област Шумен, в условията на опасен рецидив (за Н.) и в условията на повторност (за И.), в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи – делебостенни безшевни тръби, с диаметър 51 мм и дебелина на стена 5 мм, с общо тегло от 545 кг, на стойност 1635 лева, представляващи част от ограждения на ДП “К.” с. К., област Шумен, без съгласието на Б. С. С., с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК и чл. 54 от НК наложил на И. Х. Н. наказание от две години “лишаване от свобода”, а на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 28, ал.1 от НК и чл. 54 от НК, наложил на И. М. И. наказание от една година “лишаване от свобода“, като ги оправдал по първоначално повдигнатото им обвинение за предварителен сговор. За изпълнението на наказанията лишаване от свобода от двамата подсъдими съдът определил първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, като приспаднал предварителното им задържане с мерки за неотклонение „задържане под стража”, считано от 08.08.2011г. (за Н.) и от 09.08.2011 г. (за И.). Двамата подсъдими били осъдени да заплатят солидарно на ДП “К.”, село К., обл. Шумен, сумата от 1635 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, като в останалата част гражданският иск на пострадалото предприятие бил отхвърлен. В тежест на подсъдимите били възложени разноските по делото и държавната такса върху уважената част от гражданския иск.
Исканията на двата осъдени за възобновяване на наказателното производство, поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК са неоснователни.
Мотивите към присъдата съдържат изчерпателен анализ и вярна оценка на доказателствените средства, събрани по делото, съобразени с обстоятелството, че дейците не са заварени на местопрестъплението. Приобщените свидетелски показания са били достатъчни да обосноват надежден извод за отнемане на метални колове от ДП „К.”, чрез задружните усилия на осъдените И. Н. и И. И. и последващото им предаване в двата пункта за вторични суровини в[жк]на с. К. и в Ц.б., общ. Ш. Изкупуването на металите за скрап е било документално оформено с данните на всеки един от осъдените, по-късно разпознати от закупчика на [фирма], Ц.б. – свид. Д. А.. Спецификата на предадените оградни железа е била съотнесена към деянието и от закупчика в пункта на [фирма] – свид. Г. Г., а даденото от него описание на коловете – дълги, ръждиви и с остатъци от вече олющена бяла боя, съвпаднало с показанията на работещите на територията на конезавода свидетели С., Я. и Ф.. Сведения за транспортирането на откраднатите вещи изложил и свид. А., а за произхода им – свид. Б. Е., приятелка на осъдения Н., като нейните показания от досъдебното производство били приобщени чрез прочит по реда на чл. 281 от НПК. Принадлежността на откраднатите вещи – част от оградата на държавното предприятие, е несъмнена по делото, като за установяване на техния произход не е било необходимо търсенето на други доказателства за собственост, включително и представяне по делото на първоначалните фактури за покупка на безшевните колове през 1975 г. Разкритите в показанията на свидетелите сведения съдът възприел според точния им смисъл, без да изопачава фактите и обстоятелствата, съдържащи се в тях. Изложени са убедителни мотиви за възприетите с доверие показания и съображения за отхвърлените изложения на М. Д., баща на осъдения И. М. И., и на техния съсед – свид. И. Т. И., в стремежа им да изградят алиби на осъдения, както и на противоречивите показанията на свид. Е. в хода на съдебното следствие. Обсъждайки доказателствените източници в тяхната взаимна връзка и зависимост, първоинстанционният съд е успял да изведе поредицата от логично следващи събития, несъмнено посочващи И. Н. и И. И. за автори на инкриминираното престъпление.
Твърдението на служебният защитник на осъдения Н. за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с откази на съда да допусне до разпит нови свидетели и да назначи експертизи, е несъстоятелно. В хода на първоинстанционното съдебно следствие защитата на И. Н. (адв. К.) е правил неколкократни искания за допускане до разпит на нови свидетели, които изцяло са били удовлетворени: свид. Я. П. Я. и свид. И. Т. И. (поискани в с.з. на 10.11.2011 г.), свид. М. И. Д. (поискан в с.з. на 15.12.2011 г.), свидетелите Л. Ф. Н., Х. К. Ш. и Ж. А. А. (поискани в с.з. на 15.12.2011 г.). Шуменският районен съд е назначил допълнителна съдебно-икономическа експертиза (с.з. на 10.11.2011 г.) по искане на защитника на подсъд. И. (адв. В.), приета по делото без възражения (л. 199 от н.д.). Съдебното следствие е приключило на 05.04.2012 г. при отсъствие на други доказателствени искания от страните. Пред въззивната инстанция жалбоподателите не са посочили необходимост от събиране на нови доказателства или повторна проверка на вече приобщените доказателствени средства. Ето защо твърдението на служебният защитник за нарушени права на осъдения И. Н. е неоснователно.
Осъществената от осъдените съвместна кражба правилно е била квалифицирана с оглед предходните съдимости на двамата дейци: при опасен рецидив за осъдения И. Х. Н. и при условията на повторност – за осъдения И. М. И.. Наложените от Шуменски районен съд наказания лишаване от свобода са в минималните размери, предвидени от закона, и не се явяват явна несправедливост. В хода на процеса не са разкрити изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат ревизия на определената санкция по реда на чл. 55 от НК. Отсъствието на конкретни твърдения в подкрепа на довода по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не предполага излагането на допълнителни съображения.
Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените И. Х. Н. и И. М. И. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 224/ 2012 г. на Шуменски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.