Р Е Ш Е Н И Е
№ 377
София, 31.10.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ю. КРЪСТЕВ
2. БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 1203 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдените А. С. Б. и А. Р. Б. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 536/ 2014 г. на Варненски окръжен съд, изменение на решение № 169 от 18.06.2014 г. и намаляване на наказанието.
Искането се позовава на посоченото в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основание за наложено явно несправедливо наказание, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърдението е обосновано с неправилния отказ на съдилищата да приложат института по чл. 55 от НК.
Осъдените А. С. Б. и А. Р. Б. поддържат исканията си за възобновяване по изложените в тях съображения.
Служебният защитник на осъдения Б. – адвокат В. Д., допълва доводите с направеното от осъдения самопризнание по делото, неговото искрено разкаяние и младост, неголямата стойност на предмета на кражбата и получените от пострадалите отнети вещи.
Служебният защитник на осъдения Б. – адвокат Д., настоява за приложението на чл. 55 от НК с допълнителни аргументи за оказано от осъдения съдействие при разкриване на обективната истина.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага да бъде отхвърлено, а подлежащото на изпълнение наказание за правилно и справедливо определено.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:
С решение № 169 от 18.06.2014 г. по в.н.о.х.д. № 536/ 2014 г. на Варненски окръжен съд е потвърдена присъда № 97 от 18.03.2014 г. по н.о.х.д. № 5459/ 2013 г. на Варненски районен съд, 36. състав, с която осъдените А. С. Б. и А. Р. Б. били признати за виновни в това, че на 22.04.2013 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду си като извършители, чрез използване на технически средства (метална щанга и отвертка) и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имоти, отнели от два жилищни офиса на [улица], № …, чужди движими вещи, на обща стойност 3 142,22 лв, без съгласието на собствениците В. К. Ч., Д. Т. Д. и М. Ц. Н., с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 2, във вр. с чл. 194, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 58а от НК на осъдения Б. било наложено наказание от три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим за изпълнение в затвор, а кражбата от осъдения Б. е извършена и при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК и чл. 58а от НК му било наложено наказание от пет години и три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор.
Първоинстанционният съд приспаднал предварителното задържане на осъдените (от 23.04.2013 г.) и в тяхна тежест възложил разноските по делото.
Искането на осъдените за възобновяване на приключилото наказателно производство е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.
Претенцията за намаляване на наказанието е било поставено на вниманието на въззивния съд, който не намерил основания да я удовлетвори и да приложи привилегирования институт по чл. 55 от НК.
Окръжният съд е възприел изцяло съображенията на първата съдебна инстанция по индивидуализацията на наказанията и многобройните предишни осъждания на двамата дейци. Към беглите мотиви могат да бъдат прибавени още: тежестта на извършеното посегателство против собствеността, стойността на отнетите чужди вещи, включените в продължаваното престъпление отделни деяния, броя и значението на квалифициращите обстоятелствата на кражбата, начина на проникване в жилищните помещения (чрез изкривяване на пластмасовата дограма с щанга), зависимостта на осъдения Б. към хероин и вредната употреба на марихуана, задържането от полицейски служители на извършителите малко след престъплението и краткото им бягство.
Сред смекчаващите отговорността обстоятелства районният съд е посочил съдействието на двамата съучастници за разкриване на обективната истина, но подобна проява не се открива по делото. Обвиняемите се възползвали от правото си да не дават обяснения на досъдебното производство, а пред първоинстанционния съд са признали фактите, посочени в обвинителния акт и се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Самопризнанието им да инициират процедура по съкратено съдебно следствие не може да бъде повторно възприето и като смекчаващо наказанието обстоятелство (в т. см. т. 7 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСНК). Не е налице и принос от осъдените да възстановят част от отнетите вещи (мотиви, л. 175 от н.о.х.д.), тъй като те са задържани след довършване на престъплението. По време на краткото им бягство осъденият Б. захвърлил сребърните бижута, докато две торби с останалите вещи били намерени на мястото, където по-рано полицаите забелязали осъдените.
Съдилищата не са направили ясно отграничение кои от предишните осъждания на осъдения Б. завишават неговата обществена опасност, тъй като част от тях обуславят опасния рецидив, чието цифрово изражение не е намерило място в правната квалификация.
Двамата осъдени не са в млада възраст, която може да послужи като основание за намаляване на наказанието.
Правилен е отказът на съдилищата да приложат разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства не се разкриват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, позволяващи формирането на извод за явно несъответствие между тежестта на извършеното престъпление и предвидените за него по закон най-ниски наказания.
Подлежащите на изпълнение наказания от три години (за ос. Б.) и от пет години и три месеца лишаване от свобода (за ос. Б.) съответстват на тежестта на извършеното от тях престъпление и могат да съдействат за постигането на целите по чл. 36 от НК. Наказанията са справедливо определени и не се налага тяхното занижаване.
Не се открива проявление на наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Отсъства правна необходимост от възобновяване на въззивното съдебно производство.
Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените А. С. Б. и А. Р. Б. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 536/ 2014 г. на Варненски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.