Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр.София, 03.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев
2. Жанина Начева
при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Петкова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1983 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж. Г. Б. и жалби на неговите защитници против въззивно решение № 136 от 13.08.2012 г. по в. н. о. х. д. № 128/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
В касационната жалба на подсъдимия са отбелязани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Подробни доводи в тяхна подкрепа се съдържат в касационните жалби на неговите защитници. Твърди се, че вътрешното убеждение на съда е било изградено в противоречие с принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, както и процесуалните изисквания по чл. 107 НПК. Въззивният съд, който е констатирал противоречията в доказателствените материали, не е посочил кои приема за достоверни и кои не, незаконосъобразно е приобщил показанията на св. С. от досъдебното производство, не е обсъдил възражения, направени от защитата. Твърди се несъставомерност на деянието, тъй като подсъдимият не е реализирал печалба и не е осъществявал банкови сделки по занятие. Изтъква се и явна несправедливост на наложеното наказание при наличието на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, а като следваща алтернатива – намаляване на наказанието с отлагане на изпълнението по реда на чл. 66, ал. 1 НК и отмяна на наказанието конфискация.
В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) поддържа жалбите по писмено изложените в тях съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 413 от 16.12.2011 г. по н. о. х. д. № 541/2010 г. Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия Ж. Г. Б. за виновен в това, през периода началото на 2006 г. – м. 08.2009 г. в гр.Стара Загора без съответно разрешение да е извършвал банкови сделки по занятие, за които се изисква разрешение, като са получени значителни неправомерни доходи, поради което и на основание чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от шест години лишаване от свобода, наказание глоба в размер на шест хиляди лева и наказание конфискация. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
С решение № 136 от 13.08.2012 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 128/2012 г. присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл. 252, ал. 1 НК, намалено е наказанието лишаване от свобода на три години и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и наказанието конфискация на ? от имуществото, посочено в присъдата на първоинстанционния съд. Наказанието глоба е отменено. Зачетено е задържането по мярката за неотклонение и в тежест на подсъдимия са възложени разноските, направени във въззивното производство. В останалата част присъдата е потвърдена.
Касационните жалби с наведени доводи за нарушения по чл. 348, ал. 1, т.1-2 НПК са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Защитниците на подсъдимия подробно са изложили съображения за нарушения по чл. 305 НПК от първоинстанционния съд, които са неприемливи.
Въззивният съд е съд по същество, в чиито правомощия е да поправи всяка неправилност в присъдата. Когато са били отстранени, допуснатите нарушения от първоинстанционния съд не е опорочават въззивното решение, което се обжалва.
Пловдивският апелативен съд не само е констатирал противоречията в доказателствените материали, но в мотивите е изложил достатъчно изчерпателни съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. Показанията на свидетелите са били внимателно проучени и оценени поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Доводът на защитата, че съдът не е проявил достатъчна активност да призове св. С. от известните по делото адреси, в т. ч. от адреса на неговата майка, не се оправдава от данните по делото (приложени 2 бр. докладни записки, касаещи двата адреса – л. 151-152). При положение, че свидетелят не е могъл да бъде намерен на нито един от адресите, показанията пред съдия от досъдебното производство са били инкорпорирани в съответствие с изискванията на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК и обстойно коментирани в съвкупност с показанията на св. И. и писмените материали по делото.
Мотивите на въззивното решение съдържат подробно изложение на възприетите фактически положения, в т. ч. относно размера на предоставяните кредити и устно уговаряната лихва при всеки един от случаите.
Въззивният съд не е пренебрегнал и процесуалните си задължения по чл. 339, ал. 2 НПК. Прецизно и изчерпателно е отговорил на всички основни доводи на защитата, включително в аспекта на наведените аргументи относно разпоредбите на Закона за банките и Закона за кредитните институции.
Ето защо Върховният касационен съд не констатира произволно предпочитание към обвинителните доказателства, нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, за вземане на решение по вътрешно убеждение и правото на защита на подсъдимия.
Стъпвайки на фактите и обстоятелствата, които е приел по делото за установени без съществено процесуално нарушение, Пловдивският апелативен съд законосъобразно е извел всички признаци на престъплението по чл. 252, ал. 1 НК в обективно и субективно отношение. Твърдението на защитника, че подсъдимият не е реализирал печалба, а загуба от сделките, не може да повлияе върху правните изводи. За състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 НК е достатъчно деецът по занятие да е предоставял парични суми на други лица под формата на заеми срещу лихва с основната цел да реализира от това доходи. Съдът, който е приел, че подсъдимият Б. системно, продължително, а не случайно, е осъществявал банкови сделки, насочени към получаване на постоянен и траен източник на доходи (печалба) правилно е изтълкувал съставомерния признак „по занятие” и не е нарушил материалния закон, а го е приложил правилно.
Доводите за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 са основателни. Отчетените от въззивния съд смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни и най-лекото, предвидено в закона наказание в конкретния случай се явява несъразмерно тежко. Поради това наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 НК на две години и девет месеца. Индивидуализирано в посочения размер то съответства на тежестта на престъплението, личната обществена опасност на подсъдимия, останалите значими обстоятелства и възможността да се изпълнят целите по чл. 36 НК и без да се налага наказанието конфискация. От своя страна изложеното прави излишен коментарът доколко са били надеждни и достатъчни данните относно собствеността и наличността на имуществото на подсъдимия Б..
Искането за приложение на чл. 66, ал. 1 НК следва да бъде оставено без уважение. Съвкупността от конкретни обстоятелства на извършеното престъпление, които характеризират в неблагоприятна светлина и личността на дееца не позволява да се приеме, че индивидуалната и генералната превенция могат да бъдат постигнати без ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал.1, т. 3 НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 136 от 13.08.2012 г. по в. н. о. х. д. № 128/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като намалява наказанието лишаване от свобода на две години и девет месеца и отменя наказанието конфискация.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: