Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
гр.София, 12 юни 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 553/2014 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на гражданския ищец А. Б. Г. чрез повереника срещу решение № 379/12.11.2013 год. по въззивно нохд № 845/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІІ състав. Поддържа се, че в частта относно гражданския иск е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на закона. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение и уважаване на предявения граждански иск.
Подсъдимият Д. К. Х. лично и чрез служебния защитник оспорва основателността на жалбата по съображения, че гражданският иск не следва да бъде уважен при постановяване на оправдателна присъда.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура прави искане за уважаване на жалбата на гражданския ищец. Поддържа, че по делото са налице безспорни доказателства за авторството, поради което постановената оправдателна присъда е незаконосъобразна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира:
Софийският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 845/2013 год. потвърдил присъдата, постановена на 02.04.2013 год. от Софийския градски съд, наказателно отделение, 10 състав, по нохд № 5241/2012 год., с която признал подсъдимия Х. за невиновен в това на 17.11.2011 год. в гр.С. при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи на стойност 118 лева от владението на св.Г. с намерение противозаконно да ги присвои като е употребил сила, поради което го оправдал по обвинението по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1, пр.1 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК.
Отхвърлил предявения граждански иск срещу подсъдимия Х. за имуществени вреди – причинени от престъплението в размер на 118 лева и разноски за водене на делото в размер на 20 лева.
Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства по делото и постановил разноските в размер на 40 лева да останат в полза на държавата.
Въззивното производство е образувано по жалбата на гражданския ищец Г., съдържаща искане за отмяна на оправдателната присъда и за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение с уважаване на гражданския иск. Съдът в пределите на правомощията си е извършил проверка и по изложените съображения е заявил съгласието си с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Приел е, че поначало гражданският ищец има право на жалба в случаите, когато са нарушени правата му като страна в наказателното производство, но че в конкретния случай подадената не може да породи исканите последици. Мотивирал се е с липсата на правомощия да се произнесе по въпросите за вината и да осъди оправдания подсъдим след като няма съответен протест на прокурор или жалба на частен обвинител срещу оправдаването на подсъдимия, които не могат да бъдат заменени с изразеното в съдебното заседание становище на прокурора.
Решението е постановено при стриктно спазване на процесуалните правила. Съгласно чл.318, ал.5 вр.чл.87, ал.1 НПК гражданският ищец има право да обжалва присъдата, но само в онази част, която се отнася до гражданския иск, ако са накърнени неговите законни права и интереси. Той може да го упражни самостоятелно и независимо от становището на останалите страни, но не може да обжалва присъдата, с която е оправдан подсъдимия, ако няма подаден протест освен ако съдът е признал, че са налице основания за гражданска отговорност. В конкретния случай подсъдимият е оправдан от първоинстанционния съд като е приел, че не е извършител на престъплението. В жалбата се оспорват действия, които се отнасят до въпроси за наказателната отговорност, вината и отговорността, което е в правомощията на други страни – прокурор и частен обвинител. Първоинстанционният съд е изпълнил процесуалните си задължения да се произнесе по предявения граждански иск като го е отхвърлил изцяло, а въззивният съд законосъобразно е приел, че правомощията му за проверка са ограничени до правилността на присъдата в тази й част.
Предвид изложеното за липса на основания от поддържаните по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК за отмяна или изменение въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 379/12.11.2013 год. по въззивно нохд № 845/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІІ състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: