4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр. София, 9 април 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при секретар ..……………….…. НАДЯ ЦЕКОВА ……………… и с участието на прокурор …………… КИРИЛ ИВАНОВ ……………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 2313/2013 г. по описа на ВКС, НК, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 123/2013 г. по описа на РС – гр.Тополовград, отмяна на постановеното по него определение № 100 от 21.10.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В искането на главния прокурор е релевирано твърдение за допуснати от първоинстанционния съд нарушение на закона и съществено процесуално нарушение при постановяване на цитираното определение, представляващи основание за възобновяване на делото и разглеждането му от друг съдебен състав.
В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения.
Осъденото лице М. Д. (M. D.) не оспорва предложението на главния прокурор, като изразява становище, че за него режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода бил без значение.
Неговият служебно назначен защитник адв. А. счита искането за възобновяване за основателно и моли да бъде уважено.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
С определение № 100 от 21.10.2013 г. по НОХД № 123/2013 г. Тополовградският районен съд, 01 състав, е одобрил на основание чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за решаване на делото между прокурор от районна прокуратура – гр.Тополовград и защитника на подсъдимия М. Д. (M. D.), с което подсъдимият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било определено наказание четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието осем месеца лишаване от свобода, наложено с определение № 681 от 30.07.2013 г. по НОХД № 752/2013 г. на РС – гр.Свиленград, влязло в сила на 30.07.2013 г.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е било приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 03.08.2013 г. до 21.10.2013 г.
С оглед одобреното споразумение на основание чл. 24, ал. 3 от НПК съдът е прекратил наказателното производство по делото.
Определението на Тополовградския РС, 01 състав, по НОХД № 123/2013 г. по описа на същия съд е влязло в сила на 21.10.2013 г., а искането на главния прокурор за ревизията му по реда на възобновяването е внесено на 27.11.2013 г., поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакувания съдебен акт.
Разгледано по същество, искането на главния прокурор е основателно.
Одобреното на 21.10.2013 г. от Тополовградския районен съд споразумение между прокурор от РП – гр.Тополовград и защитника на подсъдимия по НОХД № 123/2013 г. съдържа съгласие по въпроса по чл. 381, ал. 5, т. 3 от НПК относно изтърпяване на определеното на подсъдимия М. Д. (M. D.) наказание от четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Съгласно правилата на ЗИНЗС видът на режима, който трябва да се определи при ефективно наказание лишаване от свобода, е корелативно свързан с вида на затворническото заведение, в което ще се търпи наказанието. Този въпрос се решава с оглед наказателния статус на осъдения към момента, когато пред него възниква перспективата да попадне в пенитенциарно заведение. Статусът на осъдения М. Д. (M. D.) към момента на постановяване на атакуваното определение се обхваща от хипотезата на чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, при която следва да се определи първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС предпоставките за настаняване на осъден в затвор, респ. затворническо общежитие от закрит тип, са: осъденият да е рецидивист или да не са налице условия по чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС за настаняването му в затворническо общежитие от открит тип. Спрямо осъдения М. Д. (M. D.) са налице основанията по чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, защото макар да не е рецидивист по смисъла на § 3 от ДР ЗИНЗС, той няма качеството на осъден съгласно условията, посочени в чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Определеното му наказание от четири месеца лишаване от свобода за извършеното умишлено престъпление по чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК не надхвърля визирания в нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС максимум (5 години лишаване от свобода), но той не следва да бъде третиран като „осъден за първи път на лишаване от свобода”. От приложената на л. 19 от НОХД № 123/2013 г. на Тополовградския РС справка за съдимост се установява, че преди влизането в сила на определението за прекратяване на наказателното производство от 21.10.2013 г., по отношение на осъдения М. Д. (M. D.) на основание чл. 23, ал. 1 от НК е било определено общо наказание осем месеца лишаване от свобода по одобрено от РС – гр.Свиленград на 30.07.2013 г. споразумение по НОХД № 752/2013 г., с което той се е признал за виновен за извършени на 19.07.2013 г. престъпления по чл. 279, ал. 1 и чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Тези данни не позволяват осъденият М. Д. (M. D.) да бъде причислен към осъдените за първи път на лишаване от свобода, защото вече е бил осъждан на такова наказание, макар и то да е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Качеството на осъдения като лице по чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС се изключва от обстоятелството, че той вече е бил осъждан на лишаване от свобода до 5 години за умишлено престъпление, като е без значение постановеният начин на изтърпяване на предходното осъждане – ефективно или условно.
По изложените съображения ВКС намери, че по отношение на осъдения М. Д. (M. D.) е приложима хипотезата на чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС за настаняване в затвори и затворнически общежития от закрит тип, което положение, на свой ред, предопределя индивидуализацията на първоначалния режим на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода при условията на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, а именно – при строг режим.
Неспазвайки цитираните императивни разпоредби на ЗИНЗС при одобряване на споразумението, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон, като не е приложил такъв, който е трябвало да бъде приложен – основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
На следващо място, Тополовградския районен съд поначало правилно е съобразил, че деянието, предмет на разглеждане по НОХД № 123/2013 г., е извършено от осъдения М. Д. (M. D.) на 02.08.2013 г., в изпитателния срок, определен с одобреното от РС – гр.Свиленград споразумение по НОХД № 752/2013 г., в сила от 30.07.2013 г. Това обстоятелство е налагало активиране на отложеното по цитираното споразумение наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца на основание чл. 68, ал. 1 от НК. Съгласно чл. 383, ал. 2 от НПК привеждането на условното наказание в изпълнение е следвало да се осъществи по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК с отделно определение, а не със самото споразумение, както е било сторено в разглеждания случай. Кръгът от въпросите, които следва да бъдат третирани в споразумението, е изчерпателно очертан от разпоредбите на чл. 381, ал. 5 и ал. 8 от НПК и не може да бъде произволно разширяван. Освен това, когато активира на основание чл. 68, ал. 1 от НК условно наказание, съдът е длъжен да определи и първоначалния режим на изтърпяването му. Той също би следвало да се индивидуализира при условията на чл. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като привеждането в изпълнение на отложеното наказание се предхожда от осъждане за извършеното в изпитателния срок деяние.
Като не се е произнесъл с отделно определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, а е допуснал въпросът за изтърпяването на отложеното наказание по чл. 68, ал. 1 от НК да бъде инкорпориран в съдържанието на споразумението, Тополовградският районен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон – основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 123/2013 г. по описа на РС – гр.Тополовград, 01 състав.
ОТМЕНЯ определение № 100 от 21.10.2013 г., постановено по НОХД № 123/2013 г. по описа на РС – гр.Тополовград, 01 състав, с което е било одобрено споразумението за решаване на делото между прокурор от РП – гр.Тополовград и защитника на подсъдимия М. Д. (M. D.), и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – гр.Тополовград от стадия на съдебното заседание.
На основание чл. 55, ал. 3 от НПК на осъдения М. Д. (M. D.) да се предостави писмен превод на решението на касационния съд.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.