Р Е Ш Е Н И Е
№ 507
гр.София, 26 март 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
БИЛЯНА Ч.
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1758/2013 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалби срещу присъда № 35/04.07.2013 год. по въззивно нохд № 309/2013 год. на Русенския окръжен съд, наказателно отделение. В жалбата на подсъдимия Х. Х. Л. се поддържат доводи за необоснованост и процесуални нарушения, довели до нарушение на закона с осъждането му по повдигнатите обвинения. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновава искането за отмяна и признаване за невинен по всички повдигнати му обвинения.
В немотивираната жалба на повереника на частните обвинители Й. Н. М. и С. Й. Д. се поддържа, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и са допуснати съществени нарушения при оценката на доказателствената съвкупност. Съображенията за тези твърдения е подкрепил с възпроизвеждането на съдържанието на чл.14 НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че касационните жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение по съображения за констатирана прецизност на двете съдебни инстанции при решаване на въпросите за вината и отговорността на подсъдимия Л..
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Русенският районен съд с присъда № 63/25.03.2013 год. по нохд № 505/2013 год. признал подсъдимия Л. за виновен в това, че на 13.09.2010 год. в гр.Р. като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си в съучастие с Б. Г. и Д. Т. като извършител: по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на С. Д., довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота. На основание чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода;
средна телесна повреда на Й. М., довела до затрудняване на дъвченето и говоренето. На основание чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.129, ал.2 вр.чл.63, ал.1, т.3 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година и 5 месеца лишаване от свобода;
след употреба на сила влязъл в чуждо жилище, ползвано от С. Д., като деянието е извършено нощем от повече от две лица. На основание чл.170, ал.2, пр.1 и 3 вр.ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода.
Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото, от определените – 1 година и 5 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години и чл.59, ал.1 НК за времето на задържането по взета мярка за неотклонение.
Русенският окръжен съд, наказателно отделение с присъда № 35/04.07.2013 год. по въззивно нохд № 309/2013 год. отменил присъдата в частта, в която подсъдимият Л. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.63, ал.1, т.3 НК като го признал за невиновен и го оправдал по това обвинение.
Изменил в частта, в която е бил признат за виновен и осъден по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.120, ал.2 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.63, ал.1, т.3 НК като го признал за невиновен и оправдал по обвинението да е извършил престъплението по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 НК.
Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и потвърдил присъдата в останалата обжалвана част.
Производството пред първоинстанционния съд е проведено при условията и по реда на чл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”-страните са дали съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и на вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Съдът е приел, че съответните действия по разследването са извършени при условията по НПК и според изискванията по чл.372, ал.3 вр.чл.371, т.1 и чл.373, ал.1 НПК, одобрил изразеното съгласие, прочел съответните протоколи за разпит и експертното заключение. Въз основа на анализ на този доказателствен материал приел, че фактическите обстоятелства по обвинителния акт са установени и поведението на подсъдимия към момента на деянията следва да бъде квалифицирано при наличието на умисъл за извършването им така, както е повдигнато обвинението. Признал го за виновен и го осъдил като му наложил и съответните наказания, индивидуализирани според установените по делото обстоятелства за личността и конкретно извършеното.
Въззивният съд по повод жалбата с развити съображения за необоснованост и доводи за процесуални нарушения при оценката на доказателствените източници, довели до неправилното осъждане, както и с оглед задълженията по чл.314 НПК, извършил цялостна проверка на обжалвания съдебен акт и самостоятелно обсъждане на събраните по предвидения в НПК процесуален ред доказателствени източници. Възприел отчасти конкретни констатации по фактите и подробно мотивирал несъгласието си относно тези, свързани с участието на подсъдимия в нанасяне на удари на св.Ср.Д. и за наличието на признака „хулигански подбуди”. Изложил съображения според изискванията по чл.305, ал.3 НПК, включително и по отношение на констатираните противоречия в подробно обсъдените и конкретно посочени доказателствени източници, които е възприел като годни да установят относими към предмета на доказване обстоятелства.
Неоснователно е възражението, че показанията на свидетелите Я., Н. и С. неправилно са оценени като източник на информация за приетите фактически положения, защото са събрани по време на предварителната проверка. Това твърдение не е вярно предвид данните, че са разпитани след образуване на досъдебното производство, а не тези от саморъчните им обяснения, дадени по повод постъпили рапорти от полицейски служители в деня на инкриминираното събитие за нанесен побой над лицата. Разпитите са проведени от компетентен орган по разследването и за факти, които се отнасят до поведението на подсъдимия Л..
Правилно въззивният съд е оценил като годни доказателствени източници протоколите за проведеното процесуално действие „разпознаване”, което разследващият орган е намерил за необходимо, за да се потвърди идентичността на подсъдимия Л.. Спазени са всички изисквания по чл.170 НПК – проведен е разпит на лицата за особеностите, по които могат да го разпознаят и за всички останали обстоятелства, които са от значение при решаване на въпроса за авторството. Следствените действия с оглед съдържанието на протоколите са проведени с всички лица по предвидения ред и начин, а оценката им е направена след съпоставяне и анализ с останалите доказателствени средства.
На внимателен анализ съдът е подложил още показанията на свидетелите М., К., А., на вещото лице, изготвило заключенията за вида на телесните повреди и механизма на причиняването им, обясненията на подсъдимия. По ясен и недвусмислен начин е мотивирал изводите си за достоверност изцяло или отчасти за относими обстоятелства, както и защо не кредитира обясненията на подсъдимия, че не е бил в жилището на пострадалите и не е извършител на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения.
Няма нарушение на чл.107 вр.чл.13 НПК. По делото са събрани достатъчно по обем доказателства, за да се направят фактическите и правните изводи. Липсата на средствата на престъплението не е основание да се направи различен извод за телесните повреди и механизма на причиняването им поради наличието на обективни данни и други, годни да установят тези обстоятелства доказателствени източници. Непълнотата в протокола за оглед според жалбоподателя с липсата на описание за повреди на вратата е запълнена с показанията на свидетелите-пострадали и от кръга на близките до подсъдимия Л., които правилно са оценени.
Съдът въз основа на обоснования анализ на доказателствата е направил и верни правни изводи. Като е взел предвид конкретното поведение на подсъдимия към момента на извършване на деянията законосъобразно е приел, че не е налице признакът хулигански подбуди и че не е автор на телесната повреда, причинена на св.Й.. Изложил е подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя и не намира за необходимо да ги повтаря.
Възраженията за необоснованост и непълнота на доказателствата, доколкото правилно е установено, че не е нарушен чл.107 и чл.13 НПК, не следва да бъдат обсъждани. Касационната инстанция не може да извършва проверка на фактите и да подменя вътрешното убеждение на инстанциите по същество за тях като ги заменя със свои, а само в пределите относно касационните основания, изчерпателно посочени в чл.348, ал.1 НПК.
Жалбата на повереника на частните обвинители М. и Д. не съдържа конкретни доводи в подкрепа на твърдението,че съдебният акт е постановен в нарушение на закона в оправдателната му част поради игнориране на доказателства, подкрепящи обвинението. Както беше посочено по-горе въззивният съд внимателно е обсъдил целия доказателствен материал и според изискванията по чл.339, ал.3 НПК е изложил подробни съображения за решението си както да отмени присъдата в частта по обвинението за нанесена телесна повреда на св.Д., така и в частта за оправдаването по обвиненията за извършени деяния по хулигански подбуди. Не е допуснал нарушение нито при оценката с оглед действителния смисъл на безспорно установените доказателства, нито при тълкуването на закона за наличието на признаците на престъпленията. Няма и нарушения в процесуалната дейност на съда, които по своя характер да имат значение на абсолютни основания за отмяна на съдебния акт.
Предвид изложеното за неоснователност на жалбите новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 35/04.07.2013 год. по въззивно нохд № 309/2013 год. на Русенския окръжен съд, наказателно отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: