Р Е Ш Е Н И Е
№ 509
гр.София, 12.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1266/2013 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбите на защитниците на подсъдимия С. И. Л. срещу решение № 14/16.04.2013 год. по въззивно нохд № 116/2012 год. на Апелативния специализиран наказателен съд, трети състав. Поддържат се доводи за нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона с осъждането му по повдигнатото обвинение. Изложени са съображения и за явна несправедливост на наказанието. Правят се алтернативни искания – за отмяна и оправдаване, за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение и намаляване на наказанието в справедлив размер.
Частният обвинител Е. М. М. оспорва основателността на жалбите и прави искане да не се уважават.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни поради липсата на допуснати нарушения от поддържаните.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира:
Апелативният специализиран съд с решението по въззивно нохд № 116/2012 год. потвърдил присъдата от 05.04.2012 год. по нохд № 7/2012 год. на Специализирания наказателен съд, 8-ми наказателен състав, с която признал подсъдимия Л. за виновен в това, че на 30.04.2011 год. в гр. К. с цел да набави за себе си имотна облага принудил Е. М. чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му – да се разпореди в негова полза със сумата 600 евро, и с това му причинил имотна вреда с парична левова равностойност 1 170 лева като изнудването е придружено със заплаха за убийство. На основание чл.214, ал.2, т.1 вр.ал.1 вр.чл.213А, ал.2, т.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 5 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание определил при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 4 500 лева като го оправдал по обвинението да е опрял нож във врата на св.М..
Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 16/2007 год. на Кърджалийския районен съд и постановил да бъде изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Приложил чл.59 НК за времето на предварително задържане и мярка за неотклонение „домашен арест” и се произнесъл по въпроса за дължимите разноски.
Въззивното производство е образувано по жалбите срещу осъдителната присъда с доводи за нарушения на процесуалните правила и искане за постановяване на законосъобразно решение. Пред касационния състав се поддържат доводи, които не се различават съществено от тези, развити пред въззивния съд и от който подробно са били обсъдени, а отговорите за тяхната неоснователност подробно мотивирани в обжалваното решение.
Неоснователно се поддържа, че с отказа да се призове и разпита като свидетел лицето Р. М. е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. От данните по делото се установява, че обстоятелството, за което е направено искане да бъде разпитан-предаване на парите от свидетеля М. на подсъдимия Л., е установено по несъмнен начин от разпита на свидетелите Д., И., Л./правилно прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4 НПК/, от писмените доказателствени средства. Този факт не е оспорен от подсъдимия. Това е същественото обстоятелство, което е следвало и е било изяснено, а не демонстрираното между двамата отношение при срещата, поради което няма нарушение.
Поддържа се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с отказа да бъдат допуснати до разпит като свидетели братята на подсъдимия – Ш. М. и Е. Л.. Право на съда е да реши въпроса кои искания следва да уважи. В конкретния случай не по съображения за родствената връзка и евентуално пристрастие, а защото обстоятелствата, които са посочени и са определени като необходими да бъдат установени, не са относими към предмета на доказване. Дали и какви са взаимоотношенията между пострадалия и тези лица не е въпрос, който съдът е следвало да изяснява. Фактическите изводи за конкретното поведение на подсъдимия се основават на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Не е от правомощията на тези лица да дават характеристика на св.Л., достоверността на чиито показания са изведени при съпоставката по предвидения процесуален ред.
Не се подкрепя от фактическа страна възражението за неправилна оценка на показанията на св.Е. по съображения за пристрастие и желание за осъждането на подсъдимия поради враждебно отношение към него. От съдържанието на въззивното решение е видно, че по повод сходно възражение са изложени подробни съображения за достоверността на показанията и съответствието им с останалите показания и писмени доказателствени средства. Оценката е направена след анализ и съпоставка, при която е констатирано противоречие само с обясненията на подсъдимия. Като е отчел процесуалните му качества – на свидетел и на пострадал, съдът е направил обоснована оценка за последователност, логичност и достоверност на тези показания, поради което е заявил съгласието си с първоинстанционния съд, че следва да бъдат кредитирани и че са годен доказателствен източник за установяване на конкретни обстоятелства.
Искането за събиране на доказателства за актуалното физическо и психическо здраве на подсъдимия по съображения да се изясни дали не е получил междувременно психично заболяване, е довод за непълнота на доказателствата. В касационното производство доказателства не се събират и, доколкото това е било наложително, въззивният съд по повод поддържаните пред него доводи за съмнения относно експертните изводи за психическото здраве на подсъдимия е допуснал и приел комплексна съдебнопсихиатрична-психологична експертиза. Изготвена е от петима специалисти, чиято квалификация не е оспорена. Заключението, което е прието от съда и подробно обсъдено, е изготвено по правилата, предвидени в НПК според писменото му съдържание и допълнителните обяснения в съдебното заседание. Експертните изводи, че подсъдимият не страда от психическо заболяване и че опитите за самоубийство не са болестно мотивирани, са убедително защитени след комплексно изследване в стационарни условия и наблюдение в продължение на 1 месец и след подробно и задълбочено проучване и изследване на данните в наличната медицинска и експертна документация и съпоставяне с резултатите от клиничните и психологичните изследвания. Съгласието си с експертното заключение съдът е мотивирал като е приел, че е достатъчно пълно, ясно, обосновано и не поражда съмнение за неговата правилност.
Не се подкрепя от фактическа страна възражението за допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането на доказателства (вероятно според защитниците наличните са недостатъчни) за установяване на относимите обстоятелства, както и относно начина на формиране на вътрешното убеждение. Тези доводи не са подкрепени с конкретни съображения, а само са маркирани с препращане към чл.107, ал.5, чл.13 и чл.14 НПК. Съдържанието на решението обаче указва на прецизна и задълбочена процесуална дейност, която въззивният съд е осъществил в съответствие с правилата по НПК-проведено е съдебно следствие като за изясняване на съществени обстоятелства е използвал процесуалната възможност по чл.327 НПК, извършил е задълбочен анализ на целия доказателствен материал, направил е оценка на процесуалната дейност на първоинстанционния съд и констатираните непълноти в мотивите е допълнил според правомощията си на инстанция по същество като ги е отстранил със самостоятелен анализ. Изложил е подробни съображения, които и настоящият състав изцяло споделя, основани на вярната и според действителния смисъл оценка на доказателствения материал за решението си да приеме, че са установени обективните и субективните признаци на престъплението и че поведението на подсъдимия законосъобразно е квалифицирано. Подробно е обсъдил всички доводи и възражения и е обосновал защо отказва да ги приеме за основателни. Като цяло решението отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК, включително и относно начина, по който е формирано вътрешното му убеждение – въз основа на цялостната и задълбочена проверка и оценка на относимите обстоятелства.
Наказанието в определения му размер е съответно на извършеното и на целите по чл.36 НПК. Въззивният съд е възприел извода, че са налице данни за индивидуализиращи личността на подсъдимия и деянието обстоятелства, въз основа на които могат да се направят верни изводи за обществена опасност и за необходимата по степен наказателна отговорност. Изложил е съображения, с които по убедителен начин изразява съгласието си с оценката на данните за предходните осъждания на подсъдимия, за конкретно установеното преди и по време на деянието, за стойността на имуществото, възрастта, степента на интелектуално развитие, другите данни за личността и тези за поведението в обществото. Предвид оценката за висока степен на обществена опасност както на извършеното, така и на личността на подсъдимия, изводът, че са налице предпоставките по чл.54 НК, е законосъобразен. Наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства, а не както неправилно е отразил първоинстанционния съд-при баланс, включително и по отношение на размера на глобата, е съответен на извършеното и на целите по чл.36 НК.
Независимо, че не е посочил изрично като относими за отговорността обстоятелства и подбудите, несъставомерните последици като напр. отрицателното въздействие върху психическото състояние на пострадалия, за въздействието върху другите членове на обществото решението му да приеме за справедливо наказанието е убедително и вярно. С поведението си подсъдимият в продължение на години демонстративно е проявявал неуважение към закона и правилата на обществото. Обстоятелства като поддържаните в жалбите-тежко психическо състояние /според вещите лица това е последица от ниско ниво на социална и емоционална компетентност и ниска възможност да се адаптира в условията и при ситуацията да е в затвора/ действителния продължителен срок за изтърпяване-в размер на 7 години /поради привеждане в изпълнение на друга присъда с наказание 2 години лишаване от свобода/ не са от значение при решаване на въпроса за справедливостта на наказанието за конкретно извършеното.
Предвид изложеното за липса на основания от поддържаните в касационните жалби за отмяна или изменение на въззивното решение Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14/16.04.2013 год. по въззивно нохд № 116/2012 год. на Апелативния специализиран наказателен съд, трети състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: