Р Е Ш Е Н И Е
№ 433
гр. София, 20 ноември 2012 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети октомври двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Бисер Троянов
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 1370/2012 год.
Производството по чл. 346 т.4 НПК е образувано по касационна жалба на частните тъжители С. Д. Х., Х. Х. К. и С. Г. Г. против решение № 57 от 11.06.2012 год. постановено по ВНЧХ дело № 1369/2011 год. на Старозагорския окръжен съд.
В жалбата се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК, като се излагат съображения, че въззивният състав съществено е ограничил процесуалните им права, като е прекратил производството по делото и в гражданската му част. Иска се въззивното решение да бъде отменено в тази част и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание жалбоподателите и повереника им редовно призовани не се явяват.
Подсъдимата изразява становище жалбата да бъде оставена без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 94 от 1.12.2010 год. постановено по НЧХ дело № 227/2009 год. Елховският районен съд е признал подсъдимата Ж. Ж. Й. за невиновна в това за времето от края на месец септември до средата на месец октомври 2008 год. в “Жалба на земеделски производители на територията на община Болярово обл. Я.” до Министъра на Земеделието и храните, с копия до Председателя на Асоциацията на земеделските производители в България, до Директора на ДФ “Земеделие”, до Комисията по земеделие и гори при Народното събрание и до Областна дирекция “Земеделие и гори”-Ямбол да е приписала на С. Д. Х., Х. Х. К., С. Г. Г., В. М. Т. и В. Ж. Т. престъпления по чл. 209 във вр. с чл. 212 ал.5, чл. 214 във вр. с чл. 213 ал.3 т.2,3 е 6 и по чл.248 ал.2 НК, поради което на основание чл. 304 НПК я е оправдал по предявеното обвинение по чл. 148 ал.2 във вр. с ал.1 НК.
С присъдата съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените срещу подсъдимата от В. М. Т., С. Д. Х., В. Ж. Т., С. Г. Г. и Х. Х. К. граждански искове за заплащане сумите от по 1500лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, като ги е осъдил да й заплатят по 200лв направени по делото разноски.
С въззивно решение № 57 от 11.06.2012 год. постановено по ВНЧХ дело № 1369/2011 год. Старозагорският окръжен съд е отменил изцяло постановената присъда и е прекратил производството по делото в наказателната и гражданската му части.
Касационната жалба е основателна.
Производството пред Старозагорският окръжен съд е образувано по жалба на частните тъжители против постановена от първата инстанция присъда, с която съдът се е произнесъл по наказателната и гражданската отговорност на подсъдимата. Изложени са конкретни съображения за допуснати нарушения при постановяване на присъдата в двете й части. Въззивният съдебен състав е приел, че към момента на постановяване на въззивното решение е изтекла абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване, регламентирана в разпоредбата на чл. 81 ал.3 НПК и поради изрично заявеното желание на подсъдимата производството по делото да не продължава, го е прекратил на основание чл. 88 ал.3 НПК. Изложил е съображения, че при прекратяване на съдебното производство не разполага с процесуална възможност да продължи разглеждането на делото и в гражданската му част, като се е позовал на рапоредбата на чл. 88 ал.3 НПК, че когато съдебното производство се прекрати гражданският иск не се разглежда но може да бъде предявен пред граждански съд. Тези съображения са незакосъобразни.
Когато производството пред контролиращата инстанция се развива за проверка на правилността на присъдата и в нейната гражданската част, основанието за погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената от закона давност за наказателно преследване не води автоматично и до прекратяване на производството по приетия за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск. Задължението на съда да се произнесе по гражданската отговорност на подсъдимата е обусловено не само от самостоятелността на гражданския иск в наказателния процес, но и поради реализираната от първоинстанционния съд доказателствена дейност. С първоинстанционната присъда съдът се е произнесъл по въпросите относно извършеното деяние и вината на подсъдимата, като не е ангажирал наказателната и гражданската й отговорност. Самостоятелността на гражданския иск в наказателния процес позволява проверка на присъдата и само в тази част. Въззивният състав е имал процесуална възможност и е бил длъжен да вземе становище по гражданската отговорност на подсъдимите и в случаите когато констатира, че наказателната отговорност е погасена по давност и производството подлежи на прекратяване в наказателната част. Доколкото основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението, то дори съдът да не може да се произнесе по въпроса дали деянието е престъпление поради приложението на интитута на погасителната давност, остава задължението му да се произнесе дали не е деликт, от който произтича гражданска отговорност.
Възприемането на обратната теза, че във всички случаи прекратяването на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност има за последица прекратяването му и в гражданската част, ще доведе до обезсмисляне на цялата извършена от първата инстанция доказателствена дейност и до ненужни затруднения на жертвите от престъплението да получат своевременно удовлетворение на гражданската си претенция, поради необходимост да водят отделен граждански процес.
Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 НПК, защото е довело до ограничаване процесуалните права на гражданските ищци да търсят защита в наказателния процес за увредените си интереси. То е основание за отмяна на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, с която е прекратено производството по делото само в частта, касаеща гражданската отговорност на подсъдимата. Нарушението е отстранимо при ново разглеждане на делото. При него съдът следва да обсъди доводите на страните и да се произнесе по същество по гражданската отговорност на подсъдимата.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.3 т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Отменява въззивно решение № 57 от 11.06.2012 год. постановено по ВНЧХ дело № 1369/2011 год. на Старозагорския окръжен съд само в частта, с която е отменена присъда № 94 от 1.12.2010 год. по ВНЧХ дело № 227/2009 год. на Елховския районен съд и е прекратено производството по делото относно гражданската отговорност на подсъдимата.
Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: