Р Е Ш Е Н И Е
№ 461
гр.София, 26.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1516/2013 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по искането на осъдения В. М. Б. за възобновяване на въззивно нохд № 120/2013 год. на Врачанския окръжен съд, наказателно отделение и отмяна или изменение на решение № 41/02.04.2013 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че делото следва да се върне за ново разглеждане поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с осъждането му два пъти за едно и също престъпление и за неправилно приложение на чл.26 НК. Поддържа се и алтернативно искане за намаляване на необосновано увеличеното наказание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че не са допуснати нарушения, които да имат характер на касационни основания за отмяна или за изменение на решението.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира:
Врачанският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 120/2013 год. потвърдил присъда № 61/17.12.2012 год. по нохд № 299/2012 год. на Козлодуйския районен съд, наказателна колегия, с която признал подсъдимия Б. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от м.ноември 2011 год. до 23.03.2012 год. и опасен рецидив сам и след предварителен сговор с подсъдимия К. С. в немаловажен случай извършил кражба на имущество, собственост на Я. и Л., на обща стойност 602,30 лева след разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство. На основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.5 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр.чл.54 НК вр.чл.58А, ал.1 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода.
Приложил чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените по това и по нохд № 131/2012 год. на Козлодуйския районен съд – 2 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което приложил чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС.
Приложил чл.25, ал.2 НК за изтърпяна част и чл.59, ал.1 НК за времето на предварително задържане.
Признал подсъдимия К. М. С. за виновен да е извършил престъпление по чл.196, ал.1 вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5 вр.чл.29, ал.1, б.Б от НК и при предпоставките по чл.54 вр.чл.58А, ал.1 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода.
Приложил чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание от определените по това и по нохд № 131/2012 год. на Козлодуйския районен съд – 2 години лишаване от свобода, и определил изтърпяването му при предпоставките по чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС както и чл.25, ал.2 НК за изтърпяна част.
Осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на Е. Л. обезщетение за имуществени вреди, претърпени от престъплението, в размер на 330,30 лева със законните последици, разноските, направени по делото и дължимата държавна такса в съответните размери.
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27 НПК. След като са разяснени правата им двамата подсъдими при участие на назначените служебни защитници са заявили съгласие делото да се разгледа при условията и по реда на чл.371, т.2 НПК. Въз основа на анализ и оценка на събрания доказателствен материал съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и че самопризнанието им се подкрепя от събрания доказателствен материал, поради което постановил осъдителна присъда по отношение и на двамата подсъдими. Обсъдил е установените по делото индивидуализиращи обстоятелства и въз основа на оценката им е направил извод, че са налице превес на смекчаващите обстоятелства по смисъла на чл.54 НК. Наложил наказания лишаване от свобода като за подсъдимия Б. го е определил в размер на 3 години. Приложил разпоредбата на чл.58А, ал.1 НК според изискванията на чл.373, ал.2 НПК и намалил наказанието с една трета – до размер на 2 години, което следва да изтърпи. По повод жалбата за явна несправедливост въззивният съд по изложените съображения е приел, че наказанието е определено при законосъобразното приложение на чл.58А, ал.1 НК, както и че е справедливо по размер, защото е съобразено с установеното за конкретно извършеното, обществената опасност на личността и деянието и с всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, оценени в съответствие с изискванията по чл.107, ал.3 НПК.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал нарушения, които да са основания по смисъла на чл.348, ал.1 НПК за отмяна или изменение.
Не е вярно твърдението в искането, че е потвърдена присъда, с която Б. е признат за виновен за извършено престъпление, за което вече е бил осъден. От данните по делото се установява, че инкриминираният период е м.ноември 2011 год. – 23.03.2012 год., а пострадалите лица са Е. Л. и Й. Я., че е възстановено имущество на обща стойност 272 лева, което не е оспорено от подсъдимите и че съдът е уважил предявения граждански иск за имуществени вреди, който е в размер на разликата до общата стойност по обвинителния акт. Обстоятелството, че част от имуществото е възстановено, е взето предвид от инстанциите по същество и е оценено като смекчаващо отговорността. Законосъобразно е приложена разпоредбата и на чл.26, ал.1 НК. Обвинение за извършено престъпление при условията на продължавана престъпна дейност е повдигнато на Балкански като подробно е формулирано-фактически и юридически, видно от постановлението за привличане в качеството му на обвиняем от 17.07.2012 год. Поведението е законосъобразно квалифицирано и съдът не е допуснал процесуално нарушение в поддържания смисъл, че е осъдил подсъдимия по непредявено обвинение.
Няма и повторно осъждане за едно и също престъпление в нарушение на забраната по чл.24, ал.1, т.6 НПК. Видно от данните в свидетелството за съдимост осъждането по нохд № 131/2012 год. е за извършена квалифицирана кражба на лично имущество през същия инкриминиран период след предварителен сговор с подсъдимия С., но от жилище на друг адрес и от владението на друго пострадало лице – А. М.. Законосъобразно инстанциите по същество са приели, че са налице основанията за приложението на чл.25, вр.чл.23 НК като наложеното общо наказание от определените с присъдите по двете дела е в размер на най-тежкото – 2 години. Наказание лишаване от свобода за срок от 3 години е наложено на Б. с присъдата по нохд № 186/1997 год., влязла в сила на 09.01.2006 год. на Козлодуйския районен съд, определено като общо за изтърпяване с присъдата по нохд № 371/2011 год. на Козлодуйския районен съд в частта относно приложението на чл.25 вр.чл.23 НК от определените по това и с присъдите по още 8 дела от общ характер. Дали съдебният акт в тази му част е законосъобразен или е допуснато нарушение с включване в съвкупността на наказанието по нохд № 22/2005 год. вместо това по нохд № 563/2005 год. – двете на Козлодуйския районен съд, е въпрос за решаване от съда, постановил присъдата, която последна е влязла в сила.
Искането за намаляване на наказанието по съображение, че е явно несправедливо, не следва да се уважава. Както беше посочено по-горе инстанциите по същество са взели предвид и правилно са оценили според тяхната тежест и значение всички обстоятелства от значение за решаване на въпроса за отговорността. Няма нарушение на правилата за индивидуализация. Наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите обстоятелства при условията на чл.54 НК в предвидения минимум от 3 години и законосъобразно намалено с 1/3 до размер на 2 години, поради което е съответно на извършеното и на целите по чл.36 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК.
Предвид изложеното искането на осъдения за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. М. Б. за възобновяване на въззивно нохд № 120/2013 год. на Врачанския окръжен съд, наказателно отделение и отмяна или изменение на решение № 41/02.04.2013 год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: