Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр.София, 31 март 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 2166/2013 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия М. М. С. срещу решение № 53/14.01.2013 год. по въззивно нохд № 56/2012 год. на Военно-апелативния съд на Република България, в която се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона. Прави се искане за постановяване на справедливо решение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата по съображения, че няма допуснати нарушения от поддържаните.
Гражданският ищец Министерство на отбраната чрез процесуалния представител поддържа, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира:
Военно-апелативният съд с решението по въззивно нохд № 56/2012 год. потвърдил присъда № 115/19.09.2012 год. по нохд № 177/2012 год. на П. военен съд, с която признал подсъдимия С. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 13.02.2009 год. до 29.06.2010 год. в [населено място] чрез използване на документи с невярно съдържание получил без правно основание 1 836 лева, собственост на Министерството на отбраната, с намерение да ги присвои. На основание чл.212, ал.1, пр.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 1 836 лева със законните последици.
Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства и за размера на дължимите разноски и държавната такса.
Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия с доводи, че не са взети предвид показанията на свидетелите и неговите обяснения. Решението е мотивирано по начин и със съдържание, предвидени в чл.339, ал.2 НПК и дава основание за извод, че съдът е извършил цялостна проверка на правилността на присъдата. Приетата за установена фактическа обстановка, която не се различава от тази на първоинстанционния съд, е основана изцяло на вярната оценка на събрания според правилата и достатъчен по обем доказателствен материал, който е обсъден и анализиран внимателно и задълбочено. Съдът е възприел като верни фактическите изводи, че подсъдимият последователно и ежемесечно е попълвал лично всички необходими рапорти и справки с изискваната информация, към които прилагал и билети според известната му по съдържание заповед на ръководството. Знаел е, че това е основание да бъде включван в месечните заповеди на командира на военното формирование и да му бъдат изплащани компенсационните суми за транспортни разходи. Получил инкриминираната сума, която му се дължала, но само при действително използван обществен транспорт, което според убедителните съображения на съда не е установено.
Обосновал се с оценката за достоверност на свидетелските показания като ги определил за последователни и логични и с извода, че са подкрепени от данните в писмените доказателствени средства. Основателно приел обясненията на подсъдимия като изолирани, едностранни и неубедителни да установят твърденията му, че данните в изготвените от него документи са верни, че приложените билети са действително използваните от автобусните фирми и че поведението му е съобразено с изискванията да получи сумите.
Не е вярно твърдението, че съдът е оставил без обсъждане показанията на свидетеля Х., установил относими обстоятелства. В тях се съдържат данни за пътувания на подсъдимия с обществения транспорт, но те не са конкретизирани за дата, година, час и не могат да бъдат приети като годно доказателствено средство, за да се опровергае обвинителната теза. Верен е извода, без да бъдат оценявани като недостоверни, че не са доказателствен източник нито в подкрепа на обясненията на подсъдимия, нито да ги опровергават с оглед тяхната абстрактност.
Основателно е възражението за нарушение на закона с квалифициране на поведението на подсъдимия като престъпление по чл.212, ал.1 НК. Съдът не е взел предвид обстоятелства, които са от значение за законосъобразността на извода за приложимия материален закон. В конкретния случай не са взети предвид и други обстоятелства, които дават основание случаят да се определи като маловажен. Относими при решаване на въпроса за определяне степента на необходимата отговорност за извършеното и за оценка, че е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид, са данните за недобрата организация и недостатъчния контрол във военното формирование във връзка с упражняване предоставените права на военнослужещите, продължителния период от време, през който включително лица от ръководния състав (такъв е например командира на формированието, издавал заповедите за изплащане на компенсационните суми-пътни пари), пътували в нарушение на заповедта, за което са санкционирани.
В недостатъчна степен е отчетено значението и тежестта на положителната характеристика, семейното положение и материалното състояние, подбудите, условията, които са способствали за извършването на престъплението. Само размера на вредата при наличието на посочените относими обстоятелства не може да бъде пречка извършеното да се определи като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК и поведението да се квалифицира като престъпление по чл.212, ал.6 вр.ал.1 НК. В посочения смисъл решението следва да се измени и наказанието да се определи при предпоставките по чл.55, ал.1, т.2, б.В от НК. Изложените по-горе обстоятелства по вид и тежест имат значение и на индивидуализиращи отговорността като обуславят действителната наличност на значително ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца. Справедливо и в съответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК е наказание глоба в размер на 500 лева.
Няма основание за приложението на чл.78А от НК, независимо че за това умишлено престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до 2 години или друго, което е по-леко от предвидените в НК. От престъплението са настъпили имуществени вреди, които не са възстановени.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и т.2 вр.ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 53/14.01.2013 год. по въззивно нохд № 56/2012 год. на Военно-апелативния съд на Република България и преквалифицира деянието на подсъдимия М. М. С. като престъпление по чл.212, ал.6 вр.ал.1, пр.1, алт.1 вр.чл.26, ал.1 НК и на основание чл.55, ал.1, т.2, б.В определя наказание глоба в размер на 500/петстотин/лева.
Признава подсъдимия за невиновен и го оправдава по обвинението по чл.212, ал.1, пр.1, алт.1 вр.чл.26, ал.1 НК.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ