Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр.София, 31 март 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 2144/2013 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на защитник на подсъдимия А. С. В. срещу присъда № 45/26.09.2013 год. по въззивно нохд № 470/2013 год. на Русенския окръжен съд, наказателна колегия. Поддържа се, включително и в допълнението към касационната жалба, че е необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона. Прави се искане за отмяна и оправдаване на подсъдимия по обвинението да е извършил престъпление по чл.311, ал.1 НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и поддържа, че новата присъда е постановена при спазване на процесуалните правила и на закона.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Русенският районен съд, V-ти наказателен състав с присъда № 91/22.04.2013 год. по нохд № 270/2013 год. признал подсъдимия В. за невинен в това, на 09.02.2009 год. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице – кмет на [община], в кръга на службата си да е съставил официален документ-Искане за възстановителна помощ, в който да е удостоверил неверни обстоятелства, че на 27.01.2009 год. в [населено място] е валял проливен дъжд, който е нанесъл сериозни щети на сградата на „Д.” на [улица], собственост на Д. настоятелство [населено място] с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства и го оправдал по обвинението по чл.311, ал.1 НК.
Признал подсъдимата В. С. К. за невинна и я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.212, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК.
Признал подсъдимия Н. М. И. за невинен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.212, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК.
Русенският окръжен съд, наказателна колегия с присъдата по въззивно нохд № 470/2013 год. отменил присъдата на Русенския районен съд само в оправдателната й част по отношение на подсъдимия В. и го признал за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.311, ал.1 НК. При условията на чл.54 НК го осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години.
Осъдил подсъдимия В. да заплати направените по делото разноски.
Потвърдил присъдата в останалата й част по отношение на подсъдимите К. и И..
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Р. районна прокуратура с искане за осъждане на тримата подсъдими по повдигнатите им обвинения.
Въззивният съд, според заявеното в мотивите, извършил проверка по основанията, посочени в протеста и изцяло служебно на основание чл.314 НПК. Констатирал, че първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото. Изложил приетата от него за установена фактическа обстановка, която не се различава от тази в мотивите на обжалвания акт. Декларирал, че представляващите правозначима част от фактическите положения по отношение на подсъдимия В. са допълнени тенденциозно с обстоятелства, които мотивирали излишни емоционални отстъпки, нямащи отношение към предмета на делото. Приел, че съдът го оправдал след пространно обсъждане на понятието „проливен дъжд”, без становище извел невинността от безспорното обстоятелство, че „процесният дъжд допринесъл за увреждането на джамията…”, приел липса на умисъл, обоснован с показанията на двама свидетели и за липса на обществена опасност с оглед обстоятелството, че вярващите останали изключително доволни от вида на ремонтираната сграда. Оценил това обсъждане като повърхностно и тенденциозно и по въпроси, които нямат отношение към обвинението на подсъдимия и без да обсъди правнорелевантни обстоятелства. За такива посочил характера на щетите, причинени от валежа на 27.01.2009 год. и приписването на уврежданията върху джамията само на валялия този ден дъжд. Обобщил разбирането си, че подсъдимият като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.б, пр.1 НК-кмет на [община], подписал искане за възстановителна помощ – официален документ по смисъла на чл.93, т.5 НК. Декларативно посочил, че създаденият документ е с невярно съдържание и че са осъществени всички обективни признаци на състава по чл.311, ал.1 НК. На израза „проливен дъжд”, употребен в документа, определил косвено, при това несъществено, значение за правилното решаване на делото.
Наличието на субективните елементи обосновал с възпроизвеждане на част от действията на св.С., предшестващи съставянето на процесното искане и тези на подсъдимия В. – разпореждане за проверка, с направеното обобщение „Следователно налице са всички субективни признаци, включително изискуемата от чл.311, ал.1 НК специална цел”. С житейски обосновани мотиви без доказателствена основа мотивирал несъгласието си с изводите, че извършеното не е общественоопасно.
Това съдържание на мотивите на въззивния съд не дава възможност да се направи извод как точно е формулирал вътрешното си убеждение за виновността на подсъдимия, за да се произнесе по доводите за неправилно осъждане. Въззивният съд е втора инстанция по същество и след като е намерил основания за упражняване на правомощията по чл.336, ал.1 НПК -да отмени присъдата и да постанови нова присъда, е бил длъжен да изготви съдебен акт, който отговаря на изискванията по чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК.
В протеста се поддържат доводи за необоснованост, поради което съдът е бил длъжен не само да възпроизведе фактическата обстановка от мотивите на присъдата, но и да направи цялостен задълбочен анализ на доказателствения материал. Не е изпълнил това си задължение и дори формално не е заявил отношението си към достоверността на доказателствените източници, годността им да установят относими обстоятелства и въз основа на кои точно е приел, че фактическите положения са правилно установени. Не отговарят на изискванията за съдържание и мотивите в частта им относно правните изводи, защото няма изложени правни съображения за наличието на субективните признаци на престъплението, за каквито не могат да бъдат възприетите житейски оправдани, но неподкрепени с доказателства, за обществената опасност. Съдът е оценил като косвен и незначим за правилното решаване на делото израза „проливен дъжд”, а възможността за отпускане на помощ от комисията към Министерския съвет – умишленото представяне от подсъдимия на всички увреждания върху джамията през годините от строителството й до датата 27.01.2009 год., без да вземе предвид обстоятелствената част на обвинението, описанието на деянието, съответствието със съдържанието на доказателствените източници, въз основа на които е формулирано преди всичко инкриминираното „искане” и е изведена правната квалификация. За решението си да приеме, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, съдът е следвало да изложи подробни фактически и правни съображения, а липсата им е основание за извод, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.2 НПК липса на мотиви по съществени въпроси, поради което съдебният акт следва да бъде отменен.
Поначало и двете инстанции по същество правилно са приели, че подсъдимият като кмет на община е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.б НК,че е орган, с право на държавна удостоверителна власт. Въззивният съд обаче не е обсъдил възражението за невиновност съобразно рамките в обвинителния акт и дали действително този документ свидетелства за факти, които не излизат извън кръга на удостоверителната му компетентност и дали нямат различно от приписаното му значение, дали обстоятелствата според описаните в обвинителния акт са от категорията на онези, за които документът е предназначен да удостовери. Не е обсъден и въпроса дали този документ е съставен по установените форми и ред, т.е. съобразно правилата на предвиденото от закона производство за издаване на съответния документ и значението му за правната валидност на документираните изявления в съответствие със съответен нормативен акт. Не е дадена оценка на фактите, отразени в съдържанието на инкриминирания документ и дали са свързани с правното му значение с оглед необходимостта документа да служи като доказателство за тези удостоверени в него обстоятелства. Мотивирал е становище по въпрос, който е извън рамките на обвинението, без да отчете, че престъплението по чл.311 НК е довършено със самия факт на изготвянето на официалния документ с указаната цел, че не е необходимо да бъде употребен, както и че не се изисква изобщо настъпването на конкретна вреда. Престъпленията от този вид са довършени само с осъществяване на изпълнителното деяние и закона не предвижда друго изменение в действителността освен самото деяние. Мотивите в частта им относно оценката като правнорелевантни обстоятелства, за каквито са определени „характера на щетите, причинени от валежа…” са извън процесуалните задължения на съда, защото не съответстват на повдигнатото и формулирано фактически и юридически обвинение.
Няма отговор по възражението, че документираното изявление само по себе си не представлява правно релевантен факт, нито е елемент на такъв факт. Не са изложени съображения по въпроса дали има връзка с правото или е без правно значение, поради което не е осъществен състава на престъплението, защото искането не може да бъде документ по смисъла на чл.311 НК или деянието е съставомерно. Декларация, а не мотиви се съдържа във въззивното решение и по въпроса за целта като субективен признак, който отразява допълнителни психични изживявания и наличието на който може да бъде изведен след цялостна проверка и оценка както на доказателствения материал, така и на основните нормативни актове – Закон за защита при бедствия и Правилник за организацията и дейността на междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет в сила към датата на инкриминираното деяние, въз основа на който е взето решение за отпускане на сумата.
Предвид изложеното новата присъда следва да бъде отменена и делото върнато на Русенския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав, който да вземе предвид всички доводи и възражения на страните, да изпълни процесуалните си задължения по чл.107 от НПК. и при постановяване на съдебния акт да се произнесе по въпросите от предвидените в чл.301 НПК по начина, предписан в чл.14 НПК – вътрешното убеждение да е резултат от обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и съобразно разпоредбите на закона.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 45/26.09.2013 год. по въззивно нохд № 470/2013 год. на Русенския окръжен съд, наказателна колегия и ВРЪЩА делото на същия съд друг състав за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ